Добрият писател трябва да може да цитира Ницше и да псува като моряк. Публикувах това изречение на английски език в Туитър и моментално беше ретуитвано от девет човека.
Пол Хофман е добър писател. В неговия роман открих и философски проникновения, и изключително брутални псувни. Интересно е, че мъдрите му размисли са разбираеми за всеки човек със средна и по-висока от средната интелигентност. Отбелязвам го, защото неотдавна писах ревюта на книги, които са понятни само на техните автори и вероятно на още десетина много близки ученици (и вероятно адепти) на Паулу Коелю и Карлос Сесар Салвадор Арана Кастанеда. Що се отнася до псувните в романа - аз лично до момента не съм си позволявал да пиша чак толкова вулгарни неща, но пък и никога не съм бил толкова популярен, колкото Пол Хофман, така че може би е време да опитам. По-надолу ще споделя цитати и от умозрителните слова, и от ругатните. Между другото, може би ще ви е интересно да узнаете, че на руски език си има цяла дума, обозначаваща съвкупността от неприличен език и тя се нарича мат.
Томас Кейл се лекува в манастир от психично заболяване. Той е търсен от Лугавой и Ковтун, Двамата Тревър. Те са наети да го убият и имат двадесетгодишен опит в тази си дейност. Имената им са легенда в областта на платената смърт. Двамата Тревър се спречкват с Хенри Мъглата, но случайно се появява Кадбъри и успява да го спаси от сигурно заколване.
Впрочем, въпреки че Лугавой и Ковтун са антигерои, те имат самобитно чувство за хумор и не може да се каже, че са отявлено антипатични като други герои от тази книга. Те дори са способни на благородни постъпки, макар и продиктувани от собствената им преобърната мотивация:
"Вече започваха да се чудят дали пък някоя и друга проява на великодушие няма да им е от полза, ако се окаже, че един ден ги чака вечно възмездие - макар и двамата да знаеха дълбоко в сърцата си, че би трябвало да спасят епичен брой деца от сума ти горящи сгради, за да наклонят съществено везните в своя полза след всички злодеяния, за които са отговорни."Романът е в жанр класическо фентъзи. Няколко страници бегло приличат на "Великият инквизитор" от Петър Кърджилов и привнасят нюанс на "сайънс фентъзи". Освен това е и в поджанр "адълт фентъзи" (фентъзи за възрастни). Само адълт, без янг.
Кевин Мийтярд е изненадан и внезапно нападнат от група душевноболни. Ето заплахите, които Мийтярд отправя:
" - Ще ви натикам обратно в цепката на майка ви. Ще ви пикая в гърлата. Ще ви еба в ушите."Авторът използва много сериозен психологизъм в рисуването на жизнените герои, а също така и на опожарените, депресирани характери.
Тази книга е едно доста добро четиво за интелигентни мъже, харесващи фантастичен екшън, или за жени, проявяващи интерес към остросюжетното фентъзи.
Купете “Плясъкът на крилете му” тук:
http://www.bard.bg/book/?id=2011
Няма коментари:
Публикуване на коментар