Никога не съм се смял толкова много на научнопопулярна книга. Авторът Грег Дженър използва научни термини, жаргон, сленг и диалекти за да запознае читателите с историята на някои от най-важните, или по-скоро на най-употребяваните изобретения в историята на цивилизацията. Примерно в главата "Природата зове" той ни представя около 20 синонима на думата "тоалетна" - респективно на български, английски и дори на френски език.
Но нека започна подред.
Книгата стартира с историята на времето и начините на неговото измерване. Мислех, че съм запознат с тази тема от статиите в сп. "Космос" и в. "Орбита". Оказа се, че трябва да науча нещо ново. Освен всички видове часовници, за които бях чувал, с изненада разбрах, че е имало още и "рамзесов звезден часовник" и дългораменен часовник.
А сега малко смях. Грег Дженър не се съобразява с общоприетите похвати за писане на научнопопулярна литература. Авторът пише както си поиска на различни теми и то по безкомпромисен, пиперлив и ироничен начин. Някои моменти от историята са представени с типичния английски хумор:
"Хенри 8 например разполага със специален придворен служител, чиято работа била да инспектира драгоценните изпражнения на краля и да вдишва височайшите му пръдни, за да следи дали няма някакви признаци за евентуално заболяване."Впрочем в книгата има доста смешни неща, които не са известни на широката публика. Примерно изобретателят на книгопечатането Йоханес Гутенберг, първоначално е имал фамилното име Генсфлайш, което буквално преведено означава Гъсоков.
Често авторът отбелязва кога става въпрос за проверен исторически факт. Упоменава кога преразказва легенда и изрично пише кога според него някоя популярна версия обаче всъщност не е достоверна. Грег Дженър се шегува с почти всички нации, най-често иронизира англичаните, американците и французите.
Лично на мен обаче не ми допаднаха следните редове относно България:
"На всичко отгоре през 9 в. гръцката азбука е осъвременена от свети Климент Охридски - български ученик на свети Кирил - и така се ражда кирилицата. Това е писмеността, която се използва днес в Русия и, разбира се, в България, където веднъж по време на командировка в София не успях да разшифровам един надпис на кирилица и обърках крем за крака с паста за зъби, а резултат беше плачевен."Все пак трябва да отбележа, че книгата е колкото смешна, толкова и информативна. Аз поне успях да науча поне още един начин да си мия правилно зъбите. Освен това разбрах и защо младите дами в англоезичните страни носят толкова често три четвърти черни чорапи.
Друга информация, която може да шокира читателя, е че в първоначалната суровина за производство на ром, понякога са добавяли човешка урина и мъртви животни. Всъщност това е бил начин да се попречи на робите да пият преди окончателната обработка и бутилирането на рома.
Препоръчвам тази книга на всички, които искат да се посмеят и да научат не толкова известни, потайни и пикантни моменти от човешката история.
Купете „Милион години в един ден“ тук:
http://www.bard.bg/book/?id=2020
Няма коментари:
Публикуване на коментар