Желаещите да подкрепят този блог могат да го направят чрез Paypal:
Ако имате нужда от човек, притежаващ богата литературна култура и имащ дългогодишен опит с публикации, за редакторска и коректорска дейност, както и за PR, можете да се свържете с мен на:
narrator_sf@yahoo.com

събота, 22 октомври 2016 г.

Ревю на "Кваzи" от Сергей Лукяненко


Често съм си задавал въпроса - защо толкова много ми харесват книгите на Сергей Лукяненко? Отговорът е че, неговият стил е лек, свеж и забавен. Наподобява малко този на Реймънд Чандлър, но при руският автор болшинството от изреченията са по-къси от тези на създателя на Филип Марлоу. Също така в книгите на Лукяненко фабулно-сюжетната интрига е интересно заплетена. Понякога читателят си мисли, че може да предугажда действията на героите и почти всеки път остава дълбоко изненадан.
Денис Симонов е дознател по смъртни случаи. Той е повикан на подозрителен адрес. Там се сблъсква с няколко мъртъвци. Полицаят успява да неутрализира двама от въздигналите се. Но третият е кваzи и успява да избяга. По-късно се оказва, че той също е от правоохранителните органи, само че на кваzитата, и се казва Михаил Иванович Бедренец. Той е назначен за партньор на Денис.
Симонов мрази всякакви видове мъртваци и следва сцена, силно наподобяваща сблъсъка между Иниго и Ваймс в "Петият слон" на Тери Пратчет.
Впрочем авторът е абсолютен експерт в областта на фантастиката. Читателите на книгата ще намерят много и различни (кратки) закачки и препратки към творчеството на доста автори от любимия жанр. Примерно с тези редове Лукяненко не само ни разсмива, но и оказва почит към писанията на Кир Буличов:
"Реших, че някак трябва да се отблагодаря на нашия майор Иванцов, той е родом от Перм. Щом е спасил Земята от разумни щурци. Непряко."
Тази книга е много по-добра от "Геном", а по-философски, мъдри и умозрителни размишления надминава всички "Патрули". Сергей Лукяненко става все по-добър като писател. Единствената причина, поради която не мога да оценя "Кваzи" по-силно от "Дозорите" е, че в нея няма магии.
За сметка на това пък присъства много динамизъм, породен както от мъже, така и от жени. Използват се огнестрелни оръжия, мачетета, дори и ледосекачи.
Всичко това е примесено с интелигентните размишления на автора:
"- Човек винаги се надява на чудо. Човек живее заради чудото, защото заради нищо друго няма смисъл да живее."
В "Кваzи" Лукяненко е наблегнал доста на политкоректността. Живите мъртви не се наричат зомбита, а въздигнали се. Дори Михаил Бедренец настоява Денис Симонов да не използва думата "заразен", а "контагиозен".
На мен лично ми е много приятно да чета роман, в който освен многото размахани обикновени саби и ножове е споменат Бръснача на Окам и дори е употребен в каламбур с прозореца на Овертон.
Авторът борави с думите така, че читателят да се развълнува, впечатли и възхити:
"Когато наистина си готов да отнемеш чужд живот, трябва да си готов да отдадеш и своя. Защото за живота има само една справедлива цена."
Според мен книгата е толкова добра, че ще се превърне в част от масовата поп култура. И ще прерасне в поредица.

Купете "Кваzи" от Сергей Лукяненко тук:
http://www.infodar.com/show_book.php?ISBN=978-954-761-578-6&

Няма коментари:

Популярни публикации