сряда, 9 ноември 2016 г.

Ревю на "Шести патрул" от Сергей Лукяненко


Антон Городецки разследва нападение от вампири. Седем жертви за една седмица. Необичайното е, че потърпевшите нито са убити, нито превърнати във вампири. А общото между ухапаните е, че малките буквите на имената им изписват АНТОН ГО...
Лукяненко отново създава роман, интересен както за почитателите на свръхестествените истории, така и за феновете на криминалетата. Руският автор ни предлага многопластова творба. Напрегнатото действие не е просто за развлечение на читателя, а присъства като част от цялостната перспектива.
Сергей е психологически-ироничен:
"Съчувствие. Но някакво унило, насочено и към него самия. Така би гледала първата цигулка към втория тромбон от оркестъра на борда на "Титаник".
Хубавото на тази книга е, че е поредната от вълшебната поредица за Патрулите. Това, което не ми допадна е, че авторът променя правилата - естествени и свръхестествени, както му допада на него. Имам предвид, че в предишните части все пак има някои ограничения на магичните закони и въздействия. В "Шести патрул" всичко се случва по преценка на автора. Възкръсвания, въздигания, внезапни появи на изчезнали герои или героини...
Има ново пророчество, което вероятно предвещава края на света и за Различните и за хората. Трябва да настъпи сериозно обединение на всички паранормални за да бъде предотвратено предсказанието.
Някои от Различните обаче са леко параноични:
"- Само имай предвид, малката, че съм набивала такива като теб на кол още преди прабаба ти да е била родена
.
Други от маговете и вещиците са по-склонни да съдействат:
"- А защо нашият мъдър Хесер не дойде? - присви очи Завулон. - Идеята е негова, а да я реализираме ние?
- Той е на шабат. - отвърна Олга. Ще уговаря Бабите да изберат Прабаба."
Городецки е все така добре обрисуван - за мен той е сплав между Дон Кихот и магичен Терминатор. Светлана също е описана много добре - Велика вълшебница, която е скромна и любяща, но винаги избухва щом някой се опита да нарани нейните любими съпруг и дъщеря. Надя Городецкая вече е пораснала и дори в началото на книгата спретна интересна игра на думи за да изплаши и притесни родителите си. Всъщност си мисля, че тъй като Антон и Светлана са Велики, а Надежда е Абсолютна вълшебница, на Лукяненко му е все по-трудно да им измисля подходящи предизвикателства, с които да се справят.
Отново прави чест на автора, че пряко или косвено отбелязва произведения или автори, които са колоси в жанра фантастика, а именно Айзък Азимов, Хърбърт Уелс и Урсула Ле Гуин.
Много добро впечатление ми направиха дълбокомислените изказвания на Олга:
"Животът е грозно нещо - рече Олга. - А животът след смъртта - съвсем отвратително."
Тъй като този текст е задължителен за прочитане както от силите на Светлината, така и от силите на Мрака, можете да го купите тук:
http://www.infodar.com/show_book.php?ISBN=978-954-761-572-4
Публикуване на коментар

Представена публикация

Буреносен фронт – Джим Бъчър

Още през 2003 г. на няколко страници от популярното научно-фантастично американско списание „Локус” се рекламираха книгите от поредицата з...