Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! Благодаря ви!
Ако имате нужда от човек, притежаващ богата литературна култура и имащ дългогодишен опит с публикации, за редакторска и коректорска дейност, както и за PR, можете да се свържете с мен на:
narrator_sf@yahoo.com

понеделник, 5 декември 2016 г.

Ревю на "Небостъргач" от Джеймс Балард


"Другите писатели копират, Балард твори.“
Брайън Олдис

За първи път се докоснах до творчеството на Джеймс Балард чрез сборника "Английски фантастични разкази". Там прочетох неговия разказ "Златният век", който беше посветен на пренаселването. Сега имам удоволствието да ви представя романа му "Небостъргач", който пък е свързан с урбанизацията.
Това четиво донякъде прилича на "Страх" от Л. Рон Хъбърд. Докато повечето книги ни разказват за облагородяването и израстването на героите, в "Небостъргач" напротив се описва постепенната деградация.
На нас, които живеем в блокове на социалистическото строителство с по 6, 8, максимум 15 етажа ни е леко непознат живота и социалните нрави в един небостъргач. Авторът Джеймс Балард ни го разкрива с небивала, дори на места жестока реалистичност.
Действието се развива блок с 40 етажа и хиляда апартамента. В този социум всичко си върви обикновено и рутинно. Обитателите са възпитани и дори между тях съществува нещо като йерархия в зависимост от това кои са по-заможни, респективно на каква височина и колко луксозно живеят.
Внезапно на балкона на доктор Робърт Лейнг се разбива хвърлена от високо полупълна бутилка шампанско. Малко по-късно спира електричеството на деветия, десетия и единадесетия етаж. Няколко асансьора спират работа. Съпруга на бижутер е подложена на леко сексуално посегателство, а в един от басейните намират удавена афганска хрътка.
Тези малки събития са само началото от огромната зашеметяваща кавалкада на ужаса, която постепенно ще обхване целия небостъргач. Официално книгата е квалифицирана като антиутопия. Но според мен в нея има и немалко хорър. Нека обаче да дам думата на автора:
"Уайлдър приветстваше и разбираше нощта - само под покрова на мрака човек можеше да стане истински вманиачен, съзнателно да се поддаде всичките си потиснати инстинкти."
Балард много майсторски ни описва как постепенно избухват вълни от секс и насилие, съпътствани от борба за храна. Промискуитет, садизъм, украсяване на трупове и убиване на домашни животни за да ги изядат - бившите цивилизовани обитатели на сградата стават истински диваци. Авторът разкрива както превръщането на отделни индивиди в психопати, така и завръщането на цялото общество към диви времена, преживени преди десетки хиляди години:
"В крайна сметка той им оказа съдействие при барикадирането на жилището, макар да предпочиташе да играе по-домошарска роля от тази на популистки лидер и Бонапарт на фоайетата, обучаващ зле подготвените милиции от редактори на списания и финансови консултанти как да щурмуват укрепени стълбища или да превземат вражески асансьори."
Не ми допадна рядката поява на пряка реч. Въпреки това книгата е много добра и мисля, че Кристофър Фаулър е бил повлиян именно от това четиво при създаването на неговия "Свят по покривите".
Дали Джеймс Балард е песимист или добър пророк на бъдещето - нека решат читателите.

Купете "Небостъргач" от Джеймс Балард тук:
http://www.colibri.bg/knigi/1348/dzh-g-balard-nebostyrgach

Няма коментари:

Популярни публикации