понеделник, 22 май 2017 г.

Ревю на "Централна станция" от Лави Тидхар


Тази книга ни представя нов начин на писане от напълно непознат на българската публика израелски писател. Тъй като понякога, само понякога нашите издатели се вслушват в моите предложения за публикуване на нови фантастични книги ми дойде следната идея - защо в България не бъде отпечатан сборник с израелска фантастика? Имам предвид, че до момента имаме "Английски фантастични разкази" на издателство „Отечество“, "Иберийска фантастика" от издателство "Христо Г. Данов" и "Вой. Френски фантастични разкази" на издателство „Полюси“. Убеден съм, че сборник "Израелска фантастика" би се продавал добре на българския пазар, а евентуално от "Бард" могат да ме почерпят една бира заради идеята ми, следващия път като ходя до София.
Но нека се върна на "Централна станция" от Лави Тидхар. Първите трийсетина страници са написани по един прекрасно превъзходен и поетичен начин. Все едно Емили Дикинсън или Джон Кийтс да започнат да пишат фантастика:
"Пламъците се отразяваха в лицата им, безвкусна смесица от човешка плът и метал, все още живи останки от отдавна минали войни."
В началото на книгата авторът ни запознава с Мама Джоунс - собственичка на кръчма в град, който някога се е наричал Тел Авив. Джоунс е настойничка на момче, което има такива свръхспособности, че го наричат Кранки (странен). Тук авторът разгръща своето въображение и започва да изгражда своя роман, който е хибрид между киберпънк и космическа опера. Хора, които не се раждат по нормалния начин, а се отглеждат в лаборатории; извънземни симбионти, специално сътворен език - астероиден пиджин; Роботска църква и мистериозен наркотик, наречен Разпятие. Изброих ви само малка част от невероятните чудеса, съставящи измисления свят на Лави Тидхар.
Кранки връхлита върху непознат, току-що пристигнал мъж, задавайки му определен въпрос. Странникът се оказва Борис Чонг - човек, с който Мама Мириам Джоунс някога е била наистина близка.
Авторът предлага нов конструктивен поглед към класическата творба "Шамбльо" на Кетрин Л. Мур (разказът е публикуван в сборника „Фантастика-2“ съставен от Агоп Мелконян). Също така явно е бил вдъхновен от творбите на Филип К. Дик:
"- Роботите чувстват ли любов? - попита тя.
- Ние не чувстваме друго освен любов. - каза той."
Шамбльото Кармел е стригой, който се храни по специален начин.
Това, което ми направи впечатление в книгата е проповед, изнасяна от робот. Веднага си направих аналогия с известния разказ "Добри вести от Ватикана" на Робърт Силвърбърг, в който за нов папа е обявен робот.
Като минус бих отбелязал разпокъсаните сюжетни линии.
Авторът е бил повлиян и от "Дюн" на Франк Хърбърт:
"Един червей изригна от пясъка и го събори".
Книгата представлява ново течение в жанра киберпънк. Аз лично бих го нарекъл "неокиберпънк".

Купете "Централна станция" от Лави Тидхар тук:
http://www.bard.bg/book/?id=2113
Публикуване на коментар

Представена публикация

Реално и нереално - Урсула Ле Гуин

Урсула Ле Гуин е най-известната и обичана дама в жанровете научна фантастика и фентъзи. Преди много години си изрязвах нейни творби от в. &...