"Внезапни завършеци" е сборник, съдържащ разкази от света на трилогията “Първият закон”. Историите са написани с ирония, хумор, дълбокомислие, патос и познаване на Средновековието. Аналогията с творбите за Вещерът Гералт на Анджей Сапковски е просто задължителна. Всъщност Абъркромби подобно на Сапковски успява да изгради реалистичен, циничен, по-често жесток и по-рядко благороден фантастичен свят, който успява буквално да телепортира читателя на други места и в други времена. Според мен обаче полският автор превъзхожда британския просто, защото Гералт от Ривия с всички свои предимства, недостатъци и свой собствен кодекс на честта успява да спечели сърцата ни, докато героите на Джо са разнообразни и интересни, но занимават само разума ни.
"Внезапни завършеци" обаче има своя чар, обаяние, каризма и предава едновременно послания и ирония по впечатляващ начин:
"- Не мога да не се съглася - рече скръбно Уирън. - Колкото повече нараства властта на човек, толкова повече намаляват най-добрите му качества."
Първият разказ - "Красив негодник" представлява застинала рисунка с многообразни нюанси. В центъра е полковник Глокта. Той е обрисуван във всички възможни цветове - черно, кафяво, тъмносиньо, много много червено, оранжево и жълто. Единствените бели нюанси във външния вид и характера на Глокта са неговата красота и абсолютна, безрасъдна смелост.
Следващата история е "Малки добрини". Тук според мен авторът се е опитал да изгради женска аналогия на великите герои на Фриц Лейбър - Фафърд и Сивия Мишелов. Фриц Лейбър е носител на осем награди Хюго и четири награди Небюла. Въпреки моето многократно лобиране пред българските издателски къщи, от този автор до момента има издадени на български само една-две книжки, и то преди около двайсетина години. Някои фенове, примерно Коста Сивов ми пишат писма и предлагат напълно безплатно да преведат произведения на Фриц Лейбър, стига да има кой да ги издаде. Аз обаче не съм издател, въпреки че в някои редки моменти имам влияние върху селекцията на определени творби. Както и да е. Продължавам с ревюто.
Шеведая е бивша крадла, една от най-добрите в бранша. Оттеглила се е от незаконните си деяния и е отворила собствена пушалня, която обаче не е много посещавана. Шев е дама с нетрадиционна сексуална ориентация и си пада по жена, наречена Карколф. Но Карколф и пребитата безименна великанка, далеч не са най-важните хора, които посещават пушалнята и. Внезапно в заведението нахълтват група бандити, които настояват Шеведая да се върне към бившия си занаят и да открадне нещо за тях.
Огромната героиня-боец Джавра, Лъвицата от Хоскоп, предполагам, че е вдъхновена от Лизамон Хълтин, великанката от "Замъкът на лорд Валънтайн" на Робърт Силвърбърг. Само че Джавра е представена като много висока жена с релефни, изчистени мускули, нещо като шесткратната шампионка на Мис Олимпия - Кори Еверсън, която впрочем участва с епизодична роля на жена-ковач в сериала "Конан" (с Ролф Мьолер).
"Ад" е историята с най-големи художествени достойнства в целия сборник. Тя е сърцераздирателна и тежка. Представя саможертвата по неописуемо трогателен, тъжен и печален начин.
"Двама са малко" е един от най-забавните разкази и с най-комични диалози и случки. Според мен е вдъхновен от легендарната история за Робин Худ и Малчо Джон, които се срещат за първи път на един мост и незабавно започват да се бият за правото кой да мине първи по него.
Джавра, Лъвицата от Хоскоп, придружавана от Шеведая прекосява въжен мост. Внезапно срещат Уирън-от-Блай, понякога наричан и Перкото. Уирън и Джавра започват да спорят кой трябва да се отмести. И двамата герои притежават специални мечове, вероятно направени от рудата на паднали метеорити...
Интересна в този разказ е смешната и леко сексуална цикличност.
Купете "Внезапни завършеци" от Джо Абъркромби тук:
http://www.colibri.bg/knigi/1460/dzho-abyrkrombi-vnezapni-zavyrsheci
Няма коментари:
Публикуване на коментар