събота, 16 декември 2017 г.

Ревю на "Земята е плоска" от Ръдиард Киплинг


Бях много малък, когато прочетох "Книга за джунглата" поне десетина пъти. Беше едно от най-ранните издания в България, публикувана заедно с Рики-Тики-Тави, но приключенията на мангустата не ми бяха толкова интересни, колкото преживелиците на Маугли.
Вече като по-голям прочетох стихотворението "Ако" на Киплинг и научих, че авторът е носител на Нобелова награда за литература. Оказа се, че творчеството му е доста умозрително и поради тази причина реших да представя най-новата книга на този писател на читателите на моя блог.
Книгата започва с лек неангажиращ, почти комичен стил на разказване, леко наподобяващ метода на повествование на О. Хенри. По-късно обаче с развитието на сюжета, читателят започва да изпитва усещане, сякаш чете силните, смайващи, понякога коравосърдечни приключенски истории на Джек Лондон.
Но докато при Джек Лондон голяма част от действието се развива в Аляска, при Киплинг основна част на мизансцена е Индия.
В първият разказ "Човекът, който искаше да стане цар" се разказва за двама масони. Те искат да станат царе на всяка цена. Успяват да постигнат мечтата си. Единият става цар, а другият - главнокомандващ. Авторът умело успява да развие разказа по изненадващ начин, използвайки като лайтмотив поговорката: "Внимавай какво си пожелаваш, защото може и да го получиш."
Следващият разказ "Лиспет" е много кратък. Историята представлява трагична любовна драма, основана на чувствата на главната героиня, религията, обществените предразсъдъци и скования начин на мислене. Всъщност този разказ изключително много наподобява на тъжните, дори разплакващи социално-критични истории на Стивън Крейн. Стивън Крейн е слабо познат автор в България, но преди години, когато учих английска филология, наизустих голяма част творчеството му, понеже ми хареса, а освен това доста познати и роднини ме молеха да им пиша дипломни или курсови работи на тема "Американска литература."
"Портата на стоте скърби" е един от най-тежките разкази, посветени на наркотиците, който съм чел някога. Впрочем ако искате да прочетете цяла книга за дрогата и за последиците от нейните ужасни поражения, бих ви препоръчал "Мементо" на Радек Йон. В разказа на Киплинг нещата са много синтезирани - главният герой в първо лице разказва за пушенето на опиум и просто сякаш мимоходом споменава за убийства, разорения, деградирали човешки животи и алкохол.
Мислили ли сте някога, че Киплинг може да пише ужаси като Клайв Баркър или психотрилъри като Дийн Кунц? Аз бях изненадан от разказа "Необикновената история на Мороуби Джукс". В този разказ има бой, изтезания, кръв, болести и смърт. От историята през цялото време лъхаше на безнадеждност и дори за миг си помислих, че Киплинг може да бъде "жесток" писател в буквалния смисъл на думата. Все пак хепиенда ме опроверга и продължих да чета, обогатил познанията си за автора на "Книга за джунглата".
Между другото бих желал да спомена няколко не много известни факти за живота на Ръдиард Киплинг. Киплинг е масон, получил степента майстор. Той е почетен член на две ложи в Англия и съосновател на ложа във Франция. Освен това е първият англичанин, получил Нобелова награда за литература.
А как пише един Нобелов лауреат? Ето как:
"Не съвсем Пънч, защото, когато младите устни са отпили голяма глътка от горчилката на омразата, подозрителността и отчаянието, и цялата обич на света не може да заличи онова, което са научили, ала все пак може за известно време да насочи помръкналите очи към светлината и да вдъхне вяра там, където я няма."
Купете "Земята е плоска" от Ръдиард Киплинг тук:
http://www.colibri.bg/knigi/1499/rydiard-kipling-zemqta-e-ploska

Публикуване на коментар

Представена публикация

Реално и нереално - Урсула Ле Гуин

Урсула Ле Гуин е най-известната и обичана дама в жанровете научна фантастика и фентъзи. Преди много години си изрязвах нейни творби от в. &...