Тази книга на Игор Прокопенко е доста по-фантастична от останалите негови заглавия, които съм представял в моя блог, а именно - „Щурмът на съзнанието” и "Битката на цивилизациите". Възможно е преценката ми да е повлияна от това, че последния научнопопулярен роман, който прочетох - "Феномени" на Ани Джейкъбсън беше изпълнен с фактология, по-точно разсекретени материали на ЦРУ. Докато в "Тайните на човека" има повече хипотези и предположения, някои от тях - наистина футуристични и фантастични.
Всъщност авторът няколко пъти в книгата повтаря, че не очаква сляпа вяра от читателите си, а по-скоро иска да ги накара да се замислят за неща извън общоприетите фундаменти:
"Ако нещо от тези страници ви се е сторило прекалено радикално, не се възмущавайте. Просто с нашите хипотези ние искаме да покажем цялото многообразие от подходи към истините, които днес изглеждат непоклатими."Първата глава със заглавие "Със смъртта шега не бива" разказва за предчувствия, свързани с наближаваща смърт. Според автора има два вида предупреждения за смърт. При първия вид хората усещат кога точно ще умрат. При втория предчувствията карат предизвестените да усетят наближаващата опасност, несъзнателно да променят плановете си и така да избегнат лошите последствия.
Следват много и най-различни теории и информация за случаи, които нямат научно обяснение. Интересно ми беше да прочета за свещеника падре Пио от Източна Италия. Той получава кървящи стигми по ръцете и краката си през 1918 г. По-високопоставените от Ватикана го подозират в измама и му нареждат да избягва прекомерен контакт с външния свят, и да прекара доста време в килията си. И това за период от около 10 години. След изминаването на този период при падре Пио са изпратени лекари от Ватикана. Те изследват свещеника близо седмица и казват, че нараняванията му не са причинени от самия него и за тях няма реално научно обяснение. Ватикана признава, че с падре Пио се е случило чудо и му дава разрешение да лекува хора, което монахът прави доста успешно. 20 години след смъртта си Пио е канонизиран и обявен за "вечен светец".
Според Игор Прокопенко пейзажът на Марс почти не се различава от земния - небето е синьо, пясъкът е жълт, а скалите са сивокафеникави. Авторът твърди, че НАСА умишлено фалшифицира снимките на тази планета и изображенията са цветово изопачени, тоест нарочно оцветени в червено. Читателите на книгата сами могат да преценят аргументите на Прокопенко и да приемат каква е истината за тях.
Впрочем по мое лично мнение Студената война може официално да е приключила, но както в книгата "Феномени" на Ани Джейкъбсън има политкоректни, но не особено ласкави мнения за СССР, така и в "Тайните на човека" има критики относно дезинформацията подавана от САЩ.
Игор Прокопенко обаче търси различни истории за странни прояви и попада на Андрю де Базиага - бивш кадрови офицер на ЦРУ. В тази връзка ще ви предложа още един цитат от книгата, който звучи повече фантастично, отколкото научно:
"Андрю де Базиага твърди, че още от 60-те години на миналия век американските военни са разполагали с технологии, които са позволявали да се пътешества във времето с помощта на хроновиждане и телепортиране. Той самият няколко пъти се е придвижвал през пространствено-времеви тунели."Книгата ще допадне и на почитателите на теориите на конспирациите, респективно и на романите на Дан Браун. Разказано е по доста интересен начин за религии, които са популярни предимно в САЩ, но които и на теория и на практика биха могли да бъдат опасни - както за техните последователи, така и за останалите хора. Става въпрос за мормоните, Църквата на Сатаната и сциентологията - и за техните гледни точки относно края на света.
На финала на книгата авторът казва, че нашите познания за Космоса са просто прашинка. А аз бих могъл да допълня неговите думи с известния цитат от Уилям Шекспир:
"Да, има по земята и небето неща, Хорацио, които нашата нещастна философия не е дори сънувала!"Купете "Тайните на човека" от Игор Прокопенко тук:
https://www.bard.bg/book/?id=2215
Няма коментари:
Публикуване на коментар