Ревю на "Невинност" от Дийн Кунц

Когато бях тийнейджър голямо впечатление ми направи филмът "Пазители" с Майкъл Айрънсайд. На финалните надписи пишеше, че екранизацията е създадена по произведение на Дийн Кунц. По-късно в специализирания вестник за фантастика "Други светове" прочетох есе на Дийн Кунц.
Оттогава насам съм чел поне десетина романа на този автор. В тази връзка бих желал да препоръчам на родните издатели да отпечатат на български поне един негов сборник с разкази. И Стивън Кинг, и Клайв Баркър, и Дейвид Морел вече имат преведени сборници на български.
Според мен Кунц пише невероятно добре. Препрочитал съм поне два от неговите романи поне десетина пъти. Има обаче един малък проблем - в някои от произведенията му действието се развива прекалено бавно, отива на заден план и постепенно книгата се превръща в социален трактат.
"Невинност" започва с бягството на главния герой Адисън Гудхарт от пожар. Постепенно разбираме, че той е аутсайдер и самотник. Външният му вид предизвиква в хората отвращение и агресия. Всеки, който види лицето или тялото на Адисън иска да го нападне, да го убие или най-малко да го осакати. Ето защо героят на романа е принуден да носи маски, качулки, ръкавици и да се облича с прекомерно много дрехи.
Това всъщност е необичайно за жанровете хорър или трилър. Гледали сме доста филмови чудовища - Франкенщайн, Джейсън Ворхийс и Фреди Крюгер. Въпреки това ако те не се закачаха с никой, беше доста рядко някой да ги нападне. Може би единствено "Нощните хора" на Баркър постоянно бяха преследвани и въпреки това дори и за тях имаше защитници.
Едва към финала на "Невинност" разбираме, че Адисън далеч не е ужасен. В действителност книгата ни представя една гигантска хипербола на приказката за "Грозното патенце".
Адисън постепенно разбира, че акушерката му е искала да го удуши. Искала е да го убие дори и собствената му майка. Майка му го прокужда от дома им, когато той е на осем години.
Вече пораснал, при едно от нощните си похождения в библиотеката, до секцията с Чарлз Дикенс, той среща непознато момиче. Нейният вид е странен. Тя има пиърсинги на носа и долната устна, прическата и е чудновата, и е тежко гримирана в стил "готика". Представя се като Гуинет. Двамата откриват, че имат много общи неща. Между тях припламва нещо като искра:

"- Не си правя илюзии за любов. "Красавицата и звяра" е хубава приказка, но приказките са за книгите.
- Нито ти си звяр, нито аз - красавица."

Адисън разбира, че бащата на Гуинет е жертва на убийство. Самата тя има фобия и не иска да бъде докосвана от никого. Двамата сключват следната сделка - той никога няма да я докосва, а тя никога няма да се опитва да види лицето му без маска...
Това, което не ми допадна в книгата е прекалено мудното действие. Безспорно Кунц е велик автор и неговото четене ми доставя удоволствие, но този роман е наистина бавен. Стилът е много добър и привлича всеки любител на словото:

"Седяхме мълчаливо, а звездите увенчаващи нощта, сякаш се спуснаха наоколо ни, докато къщата, гората и пътеката, която ни свързваше с външния свят, изчезнаха все едно зад воал и съзвездия от диамантенобели звезди искряха отвсякъде наоколо ни като защитен купол, под който бяхме в безопасност."

Романът има много високи художествени достойнства. Представлява интересна компилация от различни идеи. Има създания подобни на егрегорите от книгите на Вадим Зеланд. Вплетена е и идеята за суперболест, която поваля по-голямата част от човечеството (Стивън Кинг има цяла поредица на тази тема). Ще срещнете и странни марионетки подобни на куклите от романа "Гори вещице, гори!" на Абрахам Мерит.

Купете "Невинност" от Дийн Кунц тук:
http://www.colibri.bg/knigi/1274/dijn-kunc-nevinnost