След като са направили пробив в дълбокия космос и са колонизирали няколко звездни системи, в края на XXIII век, хората се сблъскват с цивилизацията на дарките. По това време, човечеството е почти напълно християнизирано (компактни колонии на привърженици на други религии съществуват единствено на Земята, населяващите ги се считат за "сектанти") което означава, че хората под ръководството на Морализаторът (електронен мозък, в който в допълнение на останалата информация се съхраняват произведенията на теолози от всички времена и народи) носят до далечните звезди изключителна любов към ближния си и всеопрощаващо милосърдие. Дарките напротив, изповядват безсърдечие и крайна жестокост, дори към своите ... да не говорим за пришълците-хора!
В техническо отношение човечеството далеч превъзхожда изключително агресивните дарки - само това обстоятелство удържа последните от решителен удар по основните колонии на земляните, както и по самата Земя. Въпреки това, войната не може да бъде намален до ограничен конфликт. Ясно е, че дарките внимателно подготвят удар. Контраразузнаването на хората предполага, че врагът е заложил мрежа или от шпиони, или от саботьори ... само дето разплитането на мрежата засега е неуспешно.
В един от постоянните сблъсъци по време на полет до 7-мата планета на Алдебаран в плен на дарките попада главният герой на романа – инженер Демин Валявски.. Докато е заловен той неочаквано получава оферта да оглави шпионската мрежа, която вече е създадена и готова да работи. Валявски с радост приема предложението, надявайки се, веднага след пристигането му да достави цялата налична информация на контраразузнаването на земляните ...
Но не всичко е толкова просто: разбира се, дарките не са глупаци, така че искат от завербуваните някои гаранции за лоялност. Освен това, тези гаранции са толкова ужасни, че нито един от новоизлюпените шпиони не смее да ги разкрие. И разбира се, за Демин Валявски (като шеф на цялата мрежа за разузнаване), тези гаранции са най-кошмарни ... Впрочем за истинската тежест на изпитанието, през което ще премине главният герой не се досещат дори дарките!
Разбира се, Валявски ще премине голготата – даже и тя да го сломи морално, и да унищожи неговата предишна личност. Но как иначе да се осигури победата на човечеството в галактическата война? За такава "награда" цената не е никак малка ...
Въпреки това, да се победят дарките - това е едва половината от битката. Преди всичко Демин Валявски счита себе си за един образцов във всяко едно отношение християнин, толкова "бял и пухкав", какъвто го виждат всички от неговото обкръжение. Едва след като преминава през определения му дял от най-трудните премеждия, главният герой внезапно възвръща зрението си и вижда цялата лъжливост на света, който преди е считал за идеален.Всъщност, основният проблем не е в дарките, а в самите хора! И разбира се, Морализаторът, който те са построили и са поставили над себе си.
Тимур ЛИТОВЧЕНКО. Приречений жити. Роман//Серія «Фантастика» — Львів: Видавничий дім «Панорама», 2005. — 256 с. [українською мовою]
Тимур ЛИТОВЧЕНКО. Обреченный жить. Роман//Серия «Фантастика» — Львов: Издательский дом «Панорама», 2005. — 256 с. [на украинском языке]
Тимур Иванович Литовченко е роден на 4 януари 1963г. в Киев. Той е украински писател на научна фантастика, инженер-металург, член на Националния съюз на писателите на Украйна, член на на комисията НСПУ за приключенска и фантастична литература, главен секретар на центъра "Свободно слово", член на литературен и интелектуален клуб “Руско събрание”, ръководител на клуба на любителите на научна фантастика "Млечния път ".
Няма коментари:
Публикуване на коментар