Черният ангел - Раждането на един от нас - Иван Русланов

„Черният ангел-Раждането на един от нас” е роман на Иван Русланов спечелил конкурса на „Фондация Буквите” – „Търся издател”. Премиерата на романа беше на 21-ви декември 2011 година, и вече е с продаден първи тираж. Вторият тираж е в продажба от края на месец април. Книгата е представяна и в Националния клуб за фентъзи и хорър. Последното представяне на романа беше в най-голямата книжарница в България „Гринуич”. Краят на юни „Черният ангел-Раждането на един от нас” спечели наградата на публиката за „най-добра художествена книга” от български автор в първите годишни читателски награди „Книга за теб”.


На Земята е изпратен ангел, който възприема човешки образ и душата на един осемнадесетгодишен младеж на име Кристиян, загинал при катастрофа. Събуждайки се след смъртта си, младият Крис открива, че не помни своето минало. Той тепърва трябва да се опознава като човешко същество, притежаващо странна мощ, каквато никой човек не познава. След като успява да я овладее с помощта на своя нов баща - странният, но грижовен Михаил, той се впуска в сблъсък със злото по улиците на София. Без дори да осъзнава, че истинските злодеи се крият в самите хора, обградени от мрак и тъга.
Но изпитанията не свършват дотук.
Злобата и болните амбиции на съвременния свят дебнат от всеки ъгъл. Готови да пожертват дори и себе си в името на победата.
Главният герой изживява и своята лична драма. Той разбира за семейството му от отминалия живот, което все още тъгува по своята изгубена надежда. Дали обаче появата на Крис ще успее да компенсира понесеното от близките му и дали с действията си той ще може да върне и светлината в душата на хората? Пред главния герой стоят много проблеми, пред които той трябва да се изправи.
Книгата има и страница във Фейсбук, заповядайте и в нея: http://www.facebook.com/BlackAngel.Birth



Иван Русланов е роден на 18-ти април 1991 година в град Костинброд.
През 2008-ма печели наградата „Млад автор на годината” от „Национални клуб за фентъзи и хорър Конан”. Има публикации във вестниците на родния му град. Репортер е на вестник „Стандарт”.
В момента е втори курс в Университета за национално и световно стопанство, специалност Журналистика и работи в университетския вестник. Участва в два от радио романите на „Българско национално радио”, „Вечер в скрития квартал” и „Пациентът”.
Пише статии и рецензии за различни сайтове. През декември 2010 година печели място сред трите романа в конкурса на „Фондация Буквите”, „Търся издател” и неговият роман „Черният ангел: Раждането на един от нас” получи първата си премиера на 21-ви декември миналата година в читалище „Николай Хайтов”.
Последното му отличие е специалната награда от семейство Мелконян на конкурса за кратък фантастичен разказ на „Сборище от трубадури”. Дебютният му роман, печели и награда на публиката за „най-добра художествена книга от български автор” в Първите годишни награди на сайта „Книга за теб”.

Откъс:

Ангелът полетя над сградите и се загледа в крачещите по улиците хора. Малки фигурки, забързани нанякъде. Те не се оглеждаха около себе си и не забелязваха тайния си посетител.
Той се загледа в автомобилите, които спираха на светофарите и задръстваха улицата. Заслуша се в хилядите клаксони, които изсвирваха с недоволство поредния ужасен тон. Някои от шофьорите се подаваха от прозорците си и викаха обиди по колата пред себе си.
Редицата от автомобили продължаваше дълго пред летящия Крис. Той се устреми към далечината. Там беше големият купол на храм-паметника „Александър Невски”. Михаил често му бе говорил за този прекрасен монумент на човешката вяра. Беше му обяснявал къде се намира и какви красоти се криели във вътрешността му.
Всеки път, когато си помислеше за съветите на учителя си, в душата на момчето се раждаше поредното колебание. Но вече нямаше връщане назад. Времето за истини изтичаше бавно.
Жълтите павета около големия храм изглеждаха прашни и неприветливи. И нямаше начин, защото по тях ежедневно ходеха хиляди хора. Дори сега по тях крачеха забързани граждани, гледащи в своите мобилни телефони или замислени за някой свой проблем. Клоните на дърветата наоколо леко се поклащаха от лекия вятър. Денят бе все така мрачен, но хората не забелязваха дори това.
И ето го първото разочарование.
Тези същества бяха толкова объркани в себе си, че не можеха да съзрат дори и летящия човек, кацнал на най-високия купол на храм-паметника. Той ги загледа сякаш бяха някакъв непознат вид. Приличаха на него и ходеха по подобен начин. Имаха същите лица, макар и с други черти. Ала повечето от тези хора бяха изгубили някъде самите себе си. В бързината те пропускаха малките детайли, които красяха живота им.
До едно дърво, малко момиченце свиреше на цигулка. Под него имаше кашон, в който хората да пускат пари, ако харесат свиренето му, или просто ако проявят малко човечност. Окъсаните му дрехи и мръсното му личице, обаче не успяваха да разчувстват замъглените им лица.
Неговата музика, макар и красива, не можеше да разтопи заледените сърца, туптящи колкото да живеят. Те го подминаваха, сякаш бе стълб или студен пътен знак. Не поглеждаха глада в очите му, който се виждаше дори и от високо.
Крилете на Крис отново се сляха в черно наметало, а в сърцето му се породи странно подозрение. Може би наистина беше рано да се впуска в този еднообразен свят. Изпълнен с всичката тази безчувственост, той изглеждаше чернобял и дори скучен.
Пред себе си Кристиан виждаше студени хора, загубили някъде из дългия път мечтите си. От друга страна виждаше засмени младежи, бързащи за поредния час или лекция. Но отново се усещаше хлад във всеки техен жест.
Младият мъж погледна към широкия купол под него и отскочи натам. Загледа се в цялата шарения от сгради и лица. Зачуди се къде ли имаха нужда от помощ. Помощ, която да върне усмивките на изгубените от бързане лица.