ЕКСПЕРИМЕНТИ ВЪВ ВСИЧКИ ПОСОКИ

Никола КЕСАРОВСКИ

Ради Радев (съименник на известния философ, но без родова връзка) най-после се осмели да издаде първа книга. Малко под трийсетте е*, публикувал е около 60 разказа и статии от жанра, част от тях извън България. Невъзможно е да ги изредя, но как да не спомена за двете му статии в легендарното американско списание за научна фантастика и фентъзи Locus, публикуваните разкази в американското електронно списание “Нюктаун”, австралийското “Ибън Киртайба”, в българските вестници “Капитал”, “Пари”, “Учителско дело” и др., поредица награди за разкази в култовото българско списание за НФ “Зона F” в PC Magazine Bulgaria и в други национални литературни конкурси, награда от Better Karma Writing Contest ( за разказ “Изповед” в тази книга) ...
Започва да пише на 17 години. Още оттогава са и първите му публикации.
След тези думи човек усеща, че е по-добре вече да прочете книгата му. И все пак: какво ще откриете в нея?
Ще откриете смели експерименти във всички посоки и добър език. Нещо повече. Позволява си рискова игра върху трапеца на експериментите... Има във фолклора образ за човек, който в уплахата си хуква едновременно във всички посоки. Книгата на Ради Радев е аргумент, че едновременното движение във всички посоки е не само интересно в областта на фантастичната литература, но и един добър залог за следващите му книги.
Вездесъщото фентъзи привлича и Ради Радев, вижда се. И самодивско мляко отпиваме по страниците на книгата му, и джуджешка бира, че и великия алхимик Калиостро срещаме, но всичко това е, докато в един от разказите (“Човек без магия”) видим в една кръчма заявлението: “Тук се забранява правенето на магии след полунощ!” Тогава забравяме магията и меча и продължаваме през една шарена палитра: от твърда фантастика до хорър, от елементи на киберпънк до съвсем реалистични разкази с плътен и пластичен език (“Грижовна дъщеря”) . Защото Радев е предусетил или е срещнал в Интернет факта, че в САЩ тиражите на фентъзито падат чувствително през последните 2 – 3 години. А той обича да гледа напред. Амбицията му е винаги една глава над онова, което върши с лекота. Хубаво ли е това, лошо ли е? Може да бъде повод за спорове, разбира се, но че евентуалните днешни спорове ще бъдат добре дошли за следващите му книги, спор няма.
Фрази като “Струваше му се, че буквите преливат извън книгата и се появяват на пръстите на ръцете му...” и “... бели и чисти като задната страна на надгробна плоча...” се укротяват от други като “Искам да знам защо купувате злоба...” (Магазин за злоба”), за да очертаят една обширна територия от идеи, която чака и по-нататъшното си развитие.
В първата си книга Ради Радев наистина демонстрира експерименти във всички посоки, а и един добър език – достатъчно основание да му пожелаем на добър път и да очакваме нови експерименти в следващите му книги. И е крайно време да зачетем тази.


* Предговорът е писан през 2005г. Никола Кесаровски почина през 2007г.