"Резерватът на таласъмите" е книгата, която най-много ми допада от произведенията на Саймък. Не случайно американски критици пишат че това е: "Книгата с най-веселото настроение, което Саймък някога ни е давал". Чел съм и имам от същия автор поне десетина книги, но никое негово произведение не ми се струва дотолкова дълбоко, живо и едновременно с това - забавно.
Професор Питър Максуел има може би има най-странните приятели, които могат да се намерят в НФ творба. Най-добрият подходящ аналог, за който се сещам е Конуей от "Галактическа болница" на Джеймс Уайт.
Компанията на Пит се състои от О' Тул - вожд на таласъмите и веселяк, който обича сладка Октомврийска бира, но не се разбира с тролите. Али Уп е друг негов близък - неандерталец, доведен в бъдещето от института "Време". Духа си е просто дух - не е особено смел, но за сметка на това може да преодолява неимоверни разстояния за секунди и от време на време го вълнува въпроса чий дух е всъщност. Карол Хамптън е едновременно самоуверена, но чувствителна историчка от института "Време". Нейното любимо домашно животинче е биомеханичния саблезъб тигър Силвестър (как ли ще се разберат с неандерталеца Уп?).
В книгата срещаме и Уилям Шекспир, който е доведен от миналото като атракция и между другото за да каже защо не е написал пиесите, но открива че всъщност с Духа са много, ама наистина близки.
Какво представлява тайнствения Артефакт, грижливо съхраняван от института Време?
Ще намери ли професор Максуел така дълго търсения от него дракон?
Колесатите - извъземни същества и прикрити врагове на човечеството ще успеят ли да вземат надмощие, дори с помощта на Банши?
Отговорите на тези въпроси ще намерите в най-забавната книга, писана от Клифърд Доналд Саймък - "Резерватът на таласъмите".
Няма коментари:
Публикуване на коментар