Принцът на тръните - Марк Лорънс

Класическо фентъзи с привкус на поезия. Ретроспекция, която не само прави сюжета по-загадъчен, но и по-изискан, а също така по-наситен с действие. Фентъзи, което постепенно преминава в "сайънс фентъзи". Преди да си кажете, че вероятно става въпрос за нова книга на Роджър Зелазни бих желал да ви представя "Принцът на тръните" от Марк Лорънс:
"Нещо остро, което загрозява меките думи, които имах преди. Не мисля, че се е появило в деня, когато хората на граф Ренар убиха майка ми. Не, мисля, че те само извадиха бръснача от калъфа му. Част от мен копнееше да се предаде, да приеме дара, който ми предлагаше Лундист.
Изрязах тази част от душата си. За добро или за зло, в онзи ден тя умря."
Принц Йорг Анкрат е на девет години, когато убиват майка му и брат му пред очите му. От този ден нещо става с неговия разум. Ценностната му система се променя, или по-скоро напълно изчезва. Смъртта на хората, познати или непознати е по-скоро равна на загубата на фигура при партия шах. Принц Йорг се чувства добре ако убие някой. С повод или без. Анкрат е твърдо решен да отмъсти дори да преплува океани от кръв. Които той сам е създал с помощта на меча и кинжала си.
Принцът на тръните е на тринайсет години, когато оглавява цяла банда от закоравели разбойници и убийци. Иска да стане крал щом навърши петнайсет.
Тази книга донякъде ми напомни "Залезът на Земята" от Джак Ванс. Красиво фентъзи изпъстрено с изречения наподобяващи бял стих. И все пак в него има частица наука. Тя е по-скоро като светлосянка, която се размива зад контурите на основните силуети в картината. Отблясък от далечни времена.
Принц Йорг Анкрат е зловещ не само в мислите, но и в делата си:
"- След това епископът запя друга песен. - продължих. - Всъщност след всеки нов пирон запяваше нова песен. След известно време стана съвсем различен човек. Много е интересно, че с пирони можеш буквално да разпаднеш един човек на съставните му части...
Точно тогава "измагьосах" един пирон в пръстите си. Ръждив и десетина сантиметра дълъг. Рентон се напика."
Мисля, че голямо влияние при написването на "Принцът на тръните" са оказали произведенията "Замъкът на лорд Валънтайн" и "Нощни криле" от Робърт Силвърбърг.
Стилът на Марк Лорънс е чист и прям. Бих сравнил неговата книга с "Братството на талисмана" от Клифърд Саймък, но само като език. Има и съвсем леки прилики в сюжета, но да си кажем правичката Лорънс е пълна противоположност на пацифистично настроения Саймък:
"- Не е достатъчно, лорд Винсент. Не е достатъчно, и толкоз! - Бутнах го силно и той се катурна през ръба. Дори не извика. Поне плясък да бяхме чули, ама не."
Приятно впечатление ми направи, че в началото на всяка глава е описан един от героите в романа. По неимоверно гротескно-хумористичен начин:
"Някои казват, че Кент Червения имал черно сърце. Може и да е вярно, но всеки, който го е виждал как надвива шестчленен патрул с брадвичка и нож, ще ви каже, че Кент Червения има душа на творец."
Принцът на тръните е книга първа от трилогията за Разделената империя.

Купете романа тук:
http://www.bard.bg/book/?id=1669