понеделник, 14 октомври 2013 г.

Игра на тронове - Джордж Р. Р. Мартин


За първи път четох „Мистфалът идва с утрото“ от Джордж Р. Р. Мартин в списание "Върколак". Разказът беше лиричен, стилен, изискан, сантиментален и романтичен.
Аз съм пуритан и традиционалист относно жанра фентъзи и предпочитам класиците, утвърдени и проверени от времето. Но "Игра на тронове" вече е част от фантастичната поп култура и затова реших да я прочета и представя в блога.
Първото ми впечатление от книгата бе, че е огромна. Можете да я ползвате за боздуган или щит в зависимост от вашите предпочитания. Обемът на романа е 700 страници, а форматът му е по-голям от стандартния. Безспорно Джордж Р. Р. Мартин е подходил към "Игра на тронове" с любов към детайлите. За мен бе любопитно да науча как държавната хазна е изпразнена от многото празненства и на краля му се налага да събира заеми от лордовете за да организира турнир. Допадна ми и как в странноприемницата бие камбана за вечеря понеже е прекалено шумно и няма по какъв друг начин гостите да бъдат уведомени, че е време да се хранят.
От друга страна любовта към детайлите разпростряна на огромно количество страници води до прекалена и понякога скучна педантичност.
Мисля, че е крайно време да представя един цитат от "Игра на тронове", който е доста добра заемка от изказване на великия Айзък Азимов:
"Моето оръжие е умът. Брат ми си има своя меч, крал Робърт си има бойния чук, а аз разполагам с ума си... а един ум има нужда от книги, както мечът има нужда от брус, ако искаш да го държиш остър."
Мартин сам казва, че се е учил от класика Роджър Зелазни. Това, което не казва е, че е бил повлиян сериозно от най-доброто произведение на рицарят-писател сър Томас Малори, а именно "Смъртта на Артур". Впрочем в "Игра на тронове" има много сериозни заигравки с келтската и римската митологии, които са истинско удоволствие за познавачите. По мое лично мнение Мартин също така е заимствал от творчеството на Робърт Хауърд и Урсула Ле Гуин за да изгради един внушителен и достоверен фентъзи епос.
Това, което аз не одобрявам и считам за проява на лош вкус е описването на насилие върху деца. Имам предвид следните редове от книгата:
"Разправяха, че момиченцето на Регар плакало, когато го извличали изпод леглото, за да го посекат. Момченцето беше още сукалче, но войниците на лорд Тивин го бяха издърпали от гърдите на майка му и бяха пръснали главицата му в стената."
Другото, което не ми допадна са прекалено многото герои и сюжетни линии.
От тази книга научих какво означават думите барбикан (укрепен преден пост, порта или друга външна защита на град или замък или кула, над порта или мост, използвана като защитно съоръжение) и зев (отвор, цепнатина, празнина) което си е истинско удоволствие за човек, опиващ се от богатството на езика.
Мисля, че Джордж Р. Р. Мартин е един от най-добрите съвременни писатели на фантастика и фентъзи, но също така притежава и душа на поет:
"А дъждът валеше - топъл като кръв и безжалостен като съвест."

Купете "Игра на тронове" тук:
http://www.bard.bg/book/?id=269
Публикуване на коментар

Представена публикация

Буреносен фронт – Джим Бъчър

Още през 2003 г. на няколко страници от популярното научно-фантастично американско списание „Локус” се рекламираха книгите от поредицата з...