Дийн Кунц е автор, който пише със силна вяра в доброто. За първи път в тази книга обаче Кунц е циничен, критичен, фаталистичен и негативен.
От друга страна не мога да не изкажа възхищението си от начина, по който Дийн е отдал почит на най-любимите книги и филми в жанровете НФ, фентъзи и хорър. В "Лицето" по един или друг повод пряко са упоменати "Зоната на здрача", "Досиетата Х", "Франкенщайн", "Стар трек" и "Блейд Рънър". Има също така завоалирани препратки към "Пришълец" и "Терминатор".
Авторът е абсолютен енциклопедист. Умело е вплел цяла страница, която е интересна с етимологичните обяснения на няколко имена.
Сюжетът на "Лицето" е едновременно реален и иреален. Героите много често преминават от обикновения свят в свръхестествения и това е написано по толкова убедителен начин, че напомня произведенията на Филип К. Дик.
Знам, че читателите на този блог харесват стила на Ради Радев. Но със сигурност предпочитат повече този на Дийн Кунц. За мен е удоволствие да ви предложа един показателен, хумористичен и в същото време страшен диалог от "Лицето":
"- Точно това си помислих. Когато се запознахме на онази скучна университетска сбирка, ти ми се видя като великия фукльо - вожд на откачалките, един морален и интелектуален мутант в огромен мащаб.
- В устата на сатанист - усмихна се Корки. - това звучи почти като комплимент."
Аз съм експерт в любимите си жанрове. За мен не е трудно да отгатна кой автор от кой велик майстор е бил повлиян. "Лицето" сериозно напомня на произведенията на Абрахам Мерит. А именно "Гори, вещице, гори" и "Седем стъпки до сатаната".
От тази книга научих какво означава думите претцел и канюла:
канюла - тръбичка, куха игла, вкарвана чрез троакар (водач) в телесна кухина, кръвоносен съд, напр. венозна канюла, трахеостомна канюла и др.
претцел - тип печен хляб, приготвен от тесто, в повечето случаи познат заради интересната си форма тип възел.
Всъщност няма начин да прочета книга на Кунц без да науча нещо ново и интересно. Оригиналното в "Лицето" е, че не става въпрос за отделен убиец-психопат, човек, който лесно може да бъде забелязан и изолиран в съответната институция. Напротив. Колкото нещата са по-сложни и по-организирани, толкова по-трудно полицията би могла да им противодейства.
Голяма част от майсторството на Кунц се дължи на поетичните му описания, които ни изграждат ярка визуална представа за обстановката в романа:
"Удавената светлина на деня хвърляше мъгляви сиви отражения от дъждовните следи по стъклото върху леглото и създаваше впечатлението, че по чаршафите са плъзнали паяци".
Всички знаем, че огледалата са вид портали. Ангел-хранител или луд поклонник на Хаоса е открил начин да се придвижва през тях?
Отговорът ще откриете в "Лицето" на Дийн Кунц.
Купете книгата тук:
http://colibri.bg/knigi/827/dijn-kunc-liceto
Няма коментари:
Публикуване на коментар