О, Изток е Изток и Запад е Запад — и вечно
ще бъде така,
дордето за Съд над Небе и Земя Бог не
простре ръка.
Но няма ни Изток, ни Запад, ни Юг; Граница,
Род, Баща —
Застане ли Мъж срещу истински Мъж — даже
накрай света.
Ръдиард Киплинг
Историята и културата на Страната на изгряващото слънце стават все по-популярни по целия свят. Интересното в „Историята на 47-те ронини“ е, че освен че ни запознава обстойно с тях, книгата представлява едно обширно и пълнокръвно изследване и на японската психика.
Даймио Асано Такуми но Ками е жестоко обиден от церемониалмайстора Кира по време на ритуал в палата на шогуна Цунайоши. Асано избухва и отговаря на обидата по подобаващ начин...
Авторът Джон Алин има характерен поетичен стил. Неговите думи са наслада за окото и мозъка. Нещо повече - по-голямата част от изреченията в книгата са толкова красиви и поетични, че силно наподобяват японския жанр хайку.
Сепукуто е нещо доста странно и непонятно за нас европейците. Въпреки това за японците то е древен обичай и част от тяхното мислене:
"А щом настъпеше времето, когато самоубийството му би постигнало целта си, той щеше да е готов."
„Историята на 47-те ронини“, Джон Алин
Лично за мен беше малко объркващо колко много начини има да опозорят името си японските благородници и рицари. И също така трудно разбрах тяхната постоянна и ежедневна готовност за саможертва:
"Дали неговият господар Оиши да предаде без бой замъка, или би поискал от него да остане под обсада и да се бие до последния човек? Или просто трябва да коленичат пред замъка и всички колективно да извършат сепуку в знак на протест срещу нечестната присъда?"
От „Историята на 47-те ронини“ можем да научим кои са четирите класически вида японски театър; как се наричат петте главни пътя в Япония; как се именуват храмовете посветени съответно на Буда или Конфуций, а също така много и най-различни забележителни подробности характерни за Страната на изгряващото слънце в началото на оесмнайсети век.
Отново бих желал да ви предложа като цитат една заповед на шогуна, която без никакво съмнение е абсолютно неразбираема за съвременния европеец:
"Първо на внука на господаря Х., Сахьои, неспособен да се бие до смърт в защита на собствения си родственик, се заповядва да се изкорми собственоръчно веднага щом стане физически способен на това."
Бих желал да формулирам всичко, което научих от тази книга по следния начин:
Този, който е абсолютен злодей без значение дали е мъж или жена, и през по-голямата част от живота си прави зло на хората само за да удовлетвори неутолимата си алчност, рано или късно си получава заслуженото.
Купете „Историята на 47-те ронини“ тук:
http://colibri.bg/knigi/842/dzhon-alin-istoriqta-na-47-te-ronini
Няма коментари:
Публикуване на коментар