За тази книга авторката трябва да получи наградата "Небюла". "Везба" има толкова оригинална концепция, че със сигурност е доставила радост на критиците и най-вече на членовете на SFWA.
Представете си жени, които са способни да трансформират съдбите на хората и да изменят времето. Те са Тъкачки и го правят със своите станове. Но има една или две, които са толкова талантливи, че техните прозвища и призвания са различни. Дори и от тези на най-надарените тъкачки...
След като ви запознах с повествованието за мен е удоволствие да ви предложа и едно от посланията на книгата:
"- Вземи щастието, което можеш, дори да е съвсем мъничко."
Стилът на Дженифър Албин е толкова лек и приятен, че прилича на творбите на Вонда Макинтайър. А поетичния и изказ определено наподобява произведенията на Нанси Спринджър:
"Дъждовните облаци се издуват под пръстите ми, докато ги добавям към небето, светкавиците ме гъделичкат по пръстчетата."
В света Арас има управляваща върхушка, която може да си прави каквото иска (което май е всеобщо правило за политиците и бизнесмените намиращи се където и да е). Но за обикновените хора съществуват много и най-различни табута:
"- Домашните любимци са забранени преди дведесетилетия, така ни казаха на урока по граждански отговорности в училище. Сега "домашен любимец" е често срещан жаргонен израз за секретарка."
Донякъде не ми допадна това, че в книгата се говори много за грим и дрехи, макиаж и одежди, помади и мода. Но като се има предвид, че главният герой е жена това до голяма степен допълва образа и.
Врочем във "Везба" по доста интересен начин са засегнати отношенията между половете. В света Арас има сериозна сегрегация:
- Винаги има преди и след още отпреди човечеството да се появи. - каза тя с крива усмивка. - И някой ден ще има и след хората. Но да, когато аз бях момиче. Тогава живеехме заедно - момчета и момичета. Нямаше разделени квартали."
Дженифър Албин е изтъкала нови думи, които правят по-интересен нейния свят - влип, джиджифайл, мапър и валпрон. А основната медия в романа се нарича Поток.
Бих желал да обобщя това, което научих от книгата с няколко думи по-надолу. Изречението си е лично мое, а не на Дженифър Албин. Много ми хареса и затова го подчертах:
Талантът винаги и по всяко време може да скочи в нищото. И да е сигурен, че ще успее.
Купете "Везба" тук и сега:
http://www.bard.bg/book/?id=1702
Няма коментари:
Публикуване на коментар