Светецът на неизбежната лудост - Елиф Шафак

Нежна тъга, остър хумор и проницателна мъдрост увличат читателя в новия романа на Елиф Шафак

Издателство „Егмонт България” има удоволствието да ви представи „Светецът на неизбежната лудост” от Елиф Шафак. Новият роман от най-четения автор в България за 2012 г. ще бъде в книжарниците от 18 ноември.
„Светецът на неизбежната лудост” е шестата преведена на български език творба на популярната турска писателка. В нея авторката рисува завладяващ портрет на съвременна Америка в цялото й многообразие и във всичките й етнически, религиозни и човешки аспекти. Тъжна, мъдра, сърцераздирателно смешна и докосваща сърцето, книгата ще поведе читателя на незабравимо пътешествие през различието и еднаквостта на света.
И тук, както и в предишните романи на Шафак, храната и приготвянето й играят важна роля. Този път в светлините на прожекторите е шоколадът. Интересен факт е, че вдъхновени от „Светецът на неизбежната лудост”, нашите приятели от шоколадовата работилница ГАЙО създадоха специална рецепта. И ще отправят комплимент към читателите на Елиф – първите 100 души, закупили романа от книжарица „Гринуич” в София (бул. „Витоша” 37) в деня на издаването му, на 18-и ноември, ще получат подарък – неустоимо шоколадово вълшебство.

Научете повече за „Светецът на неизбежната лудост”...

СВЕТЕЦЪТ НА НЕИЗБЕЖНАТА ЛУДОСТ

Когато хората общуват на общ чужд език,
думите развиват странната способност да говорят чрез мълчание
и да съществуват, докато отсъстват

Книгата

Ако има нещо, което турският студент по политология Йомер е научил за няколко месеца в Бостън, това е, че американците обожават да изговарят имена. Имената за тях са „мостове към замъците на човешкото съществуване и най-вече чрез тях в него се промъкват както приятели, така и врагове. Научаваш нечие име и имаш достъп до половината му съществуване. Останалото са частички и подробности”. А в Америка Йомер се превръща в Омар, за да заживее с Абед и Пию и да се влюби лудо в Гейл.
Гейл е привлекателна американка, майсторка на шоколад, която в действителност се казва Зарпандит, чувства се като чужденка в собствената си страна и прикрива своята несигурност и срамежливост зад необичайни мании.
Абед се стреми към научна степен по биотехнологии и се тревожи за всичко – за Йомер, за неочакваното посещение на майка си, за стереотипите за арабите в Америка и за приятелката си, която е оставил в Мароко.
Пию е испанец, който учи за зъболекар, въпреки страха си към остри предмети, озадачен от многобройните роднини на мексиканската си приятелка Алегре и донякъде от нея самата.
Страница след страница взаимоотношенията между всички тях се развиват и променят, както и представите им един за друг. В типичния си стил Шафак преплита остър хумор с проницателни наблюдения, за да създаде пъстър водовъртеж от любов и приятелство, изгнание и принадлежност, Изток и Запад, който се разгръща на фона на съвременна Америка. Авторката описва нейното богатство и многообразие от култури, без да премълчава за другата страна на медала – загубата на собствената идентичност.

Отзивите

„Светецът на неизбежната лудост” се появява на книжния пазар през 2004 година. Книгата е написана първоначално на английски език, а скоро след излизането си е преведана на редица още езици, сред които турски, немски, холандски, румънски.
В престижното издание Washington Post определят романа като „наситено с емоция и вълнуващо пътуване из живота на група млади емигранти и американката, за която се жени един от тях”. И допълват: „творба, изпълнена с впечатляващи игри на думи, препратки към популярната култура и безспорен интелект – роман, който за пореден път отличава Елиф Шафак като интригуващ и оригинален глас на съвременната литературна сцена”.
Българските им колеги от Lira.bg са не по-малко възхитени от „Светецът на неизбежната лудост”: „В стила на най-новата американска проза и все пак с дълбокия психологизъм, познат от предишните й романи, Елиф Шафак разказва драматичната история на различните, чуждите (не само чужденци), несливащи се с масата индивиди. И отново от всеки неин ред извира древната мъдрост на любимия й средновековен персийски поет Руми.”
„Фино, като утринна мъгла, Елиф Шафак застила острите ръбове на характерите на героите си, на различията между тях, на болките”, пише за романа и Ваня Шекерова от списание „Ева”. „Заплита отношенията им в сложен възел от започнати и недовършени любови, започнати и недовършени приятелства, започнати и недовършени раздели, започнати и недовършени признания. На хора от различни краища на света, различни етноси и различни религии. Които се събират и остават заедно като щъркела и гарвана, защото... са куци. Но кой от нас, човеците, е съвършен? И не е ли съвършенството ни постижимо само тогава, когато сме заедно? Когато се намираме и се събираме. Ако си задавате този въпрос, значи сте намерили отговора на въпроса кой е светецът на неизбежната лудост. Но почакайте, Елиф Шафак ще ви пита още кой е истинският чужденец...”, предупреждава Ваня Шекерова.
От най-големия български сайт за книги и четене – „Аз Чета”, пък подготвят „пътеводител” из историята на „Светецът на неизбежната лудост” (онлайн от 20 ноември). И заявяват: „Мистика, страст, траур - първите три думи, на които попадaш, когато търсиш какво се крие зад значението на лилавия цвят на корицата на „Светецът на неизбежната лудост”. Досега не се бях замисляла над цветовете и тяхната роля в кориците на романите на Шафак, но ето че носят смисъл и последователност”, споделя Виктория Маринова от медията.
А за Анастасия Карнаух от сайта Момичетата от града „Светецът на неизбежната лудост” е: „онази мечтана симбиоза между нежната „Любов” и категоричната „Чест”, която чакахме толкова дълго. Заровени в семейните ценности на Изтока, тук срещаме свободата на Запада, за осъзнаем, че светът не се дели на две половини – той е едно цяло и тук и сега.”

Авторът

Подобно на героите, които описва в своите книги, Елиф Шафак трудно се вмества в утвърдени представи и рамки. Автор е на 12 романа и на политически коментари за издания като „Гардиън”, „Монд” и „Ню Йорк Таймс”. Пише на турски и на английски, живяла е на Запад и на Изток и определя себе си като номад, космополит, любител на суфизма, пацифист, жена и майка. Сред нещата, които я очароват, са старите книги, черните рокли, лавандулата, бухалите и нощта. Малко известен факт е, че пише и текстове за рок музиканти от своята родина, а сред нейните любими изпълнители са U2, Боб Дилън, Massive Attack и Pearl Jam. Може да я посетите онлайн на elifshafak.com.

Още информация за „Светецът на неизбежната лудост” ще откриете и в интернет на адрес egmontbulgaria.com

Откъс от книгата:

Очите ми съзряха гарван да се щура с щъркел,
Зачудих се и тръгнах подир тях.
Дано открия отговор
На туй, което свързва ги…
Когато слисан и объркан приближих,
Видях, че двете птици бяха куци.
Руми, „Маснави“, книга II, Защо птицата лети
и се храни с птица от друг вид

ОТНОВО ЗАПОЙ

На бара има само двама посетители. Двама студенти, чиито
университетски такси и наеми значително надвишават стипен-
диите им. И двамата са чужденци, и двамата са от мюсюлман-
ски страни. Въпреки безспорните сходства и близкото си при-
ятелство, те като че ли нямат много общо, не и в 2:36 сутринта,
когато единият е пиян като тараба, а другият, както винаги, е
трезвен. В тези очевидно различни състояния те стоят на бара
часове наред. И по-точно от пет часа.
Време е да си тръгват. Трезвеният, който е по-нисък, по-мур-
гав и доста по-словоохотлив, се връща от тоалетната, усмихва
се извинително на келнера, който премита отегчено пода, и се
отправя към вкаменения си приятел на бара. Той се е втренчил
с размътен поглед в написаното на салфетката пред себе си, не
помръдва и не забелязва гневния поглед на бармана пуертори-
канец.