сряда, 11 декември 2013 г.

Рецензия на „Кралят на тръните“ от Марк Лорънс


Във всеки мъж, дори и най-възрастния, живее едно момче.
Сергей Лукяненко
В Хонорий Йорг Анкрат живеят хиляда момчета. И всички те са лоши. Затова Кралят на тръните е гениално зъл и необикновено чаровен.
Във втората книга от поредицата "Разделената империя" Йорг Анкрат започва да проявява наченки на съвест. Дори понякога е загрижен за свои поданици, които не познава. Но най-мили са му неговите бандити, извинете - кралската свита. Ако някой успее да ограби, нарани или убие приближен на Йорг, почти сигурно е, че ще си навлече гневът и яростта на краля.
А когато Анкрат е ядосан, той се ядосва много.
Впрочем приятелите на Йорг са мили и добри хорица:
"- Обичаш ли кучета, Маикал? - попитах го.
- Телешко е по-добре. - рече той. - Или овнешко."

Марк Лорънс е добавил още една сюжетна линия във втората книга. В нея светлина върху повествованието хвърля дневника на Катерин Ап Скорон. В „Кралят на тръните“ срещаме и познатата ни ретроспекция от първата част. Чрез нея разбираме кое изгражда доброто и злото във всеки един от нас. Авторът отново се изразява поетично, на висота и неговите думи ни удрят право в сърцето:
"Всички ние сме хартиена мозайка, нескопосани колажи от случки и страдания, хартиена броня срещу света. И онова, което ни прави човеци, са редките моменти, когато се сепваме, когато натегнатата пружина отпуска и удря на свой ред."
Трябва да отбележа, че ретроспекцията заедно с дневника на Катерин и една специална кутийка на Йорг добавяща внезапно нови редове, на няколко места успяха да объркат дори опитен читател като мен.
Донякъде не ми допадна и случката с рубина-зестра на лейди Миана. Подобно събитие е прекалено есктраполирано дори за човек прочел хиляди фантастични книги.
От друга страна не мога да не изразя възхищението си от това, че след като му гадаят, Анкрат успява да открадне руната Thurisaz. Освен, че означава "трън", тя също така носи защита и късмет. За познавачите ще добавя, че ако искате домът ви да бъде добре защитен е достатъчно да сложите изображение на тази руна близо до вратите и прозорците.
Хонорий Йорг Анкрат е свиреп и убийствен герой. Неговият замък е нападнат от армия, която го превъзхожда в съотношение двайсет към едно. Йорг е принуден да измисля много и различни начини за да намали числеността на враговете.
В тази книга има учени. В нея има и магьосници.
Но само Йорг е в състояние да употребява в своя полза и науката и магията. И да мисли по особен, нестандартен и неконвенционален начин присъщ само за него:
"От друга страна всички умираме, но не всички сме живели. А катерачът, дори да умре млад, със сигурност е живял."
Докато четем книгата, разбираме, че е най-добре човек да не застава на пътя на Йорг. А ако случайно го направи, хубаво е да слуша и бързо да изпълнява каквото му каже Кралят на тръните.
Защото след неговите думи остават само трупове.

Купете Кралят на тръните тук:
http://www.bard.bg/book/?id=1705
Публикуване на коментар

Представена публикация

Буреносен фронт – Джим Бъчър

Още през 2003 г. на няколко страници от популярното научно-фантастично американско списание „Локус” се рекламираха книгите от поредицата з...