Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! Благодаря ви!
Ако имате нужда от човек, притежаващ богата литературна култура и имащ дългогодишен опит с публикации, за редакторска и коректорска дейност, както и за PR, можете да се свържете с мен на:
narrator_sf@yahoo.com

четвъртък, 12 декември 2013 г.

Дъхът на боговете - Бернар Вербер


Книгата

„Дъхът на боговете“ е вторият том от знаменитата трилогия на Бернар Вербер „Цикълът на боговете“, в която отново се срещаме с Микаел Пенсон и неговите приятели, преминали в „отвъдното“. На планетата Еден става все по-напечено: курсистите, обучавани за богове от древногръцки богове и герои, все така се съревновават, мнозина отпадат. Богоубиецът продължава да действа. Микаел Пенсон е разкъсван от чувствата, които изпитва към Афродита и Мата Хари... Няма съмнение, че читателите отново ще се насладят на енциклопедичните познания на Вербер и на умението му да гради напрегнато повествование.

Авторът

Бернар Вербер (1961) следва криминология, след което завършва журналистика и става редовен сътрудник на сп. „Нувел Обсерватьор“. През 1991 г. издава романа „Мравките“, с който придобива световна известност. Следват „Денят на мравките“ и „Революцията на мравките“. Вербер е автор и на трилогията „Танатонавтите“, „Империята на ангелите“ и „Ние, боговете“, както и на т.нар. експериментални книги, сред които изключително популярната „Енциклопедия на относителното и абсолютното знание“.
Според най-авторитетната френска класация Бернар Вербер е най-четеният писател във Франция. Книгите му са преведени на 30 езика и са издадени в 15 милиона екземпляра. А в Русия той е най-издаваният и популярен френски писател.

Бернар Вербер „Дъхът на боговете“

Събуждам се трудно. Тази нощ сънувах, че съм на многолюдна нюйоркска улица, блъскат ме хора, които вървят и тичат във всички посоки. Аз питам минувачите: „Някой знае ли? Някой да има информация за мен? Да знае кой съм и защо съм тук?“. Накрая се покатервам върху една кола и извиквам: „Кой знае кой съм и защо съществувам, вместо да бъда нищо?“. Някой спира и ми крещи: „Аз за теб не знам, може ти да знаеш за мен“. Други се питат помежду си: „Ти не знаеш кой съм аз, ти също, нали? Не знаеш ли защо сме тук? А ти да знаеш защо ме има? Кой държи информацията?“. Тогава се появява Едмон Уелс и казва: „Отговорът е в дървото“. Показва ми голямото ябълково дърво в Олимпия. Приближавам се до него, докосвам кората му и то сякаш ме всмуква. Тогава се превръщам в... бяла мъзга. Тека към корените и там се насищам с олигоелементи, после се изкачвам в дървото през ствола по кората, стигам до клоните, добирам се до листата, разливам се по зелените жилки, поемам светлина, после се свличам надолу, за да се пръсна из цялото дърво все в тази течна форма. Разстилам се от корените, та до най-високите и най-тънките клони.
Свързани образи. Сокът се преобразява в съсиреци, в клетки, в човечество. Обзирам, че корените на дървото са неговото минало, а тънките клонки – бъдещето. Движа се през клоните като през различни възможни бъднини за човечеството.
Напред-назад, от ствола до клоните, всяко бъдеще е различно при всяко разклонение. Виждам последствията от всеки избор. Плодовете се превръщат в кълба, които са възможни светове – подобно на всички мънички светове, които бях видял у Атлас.
Събуждам се, разтърквам очите си. Странен сън. Изтощен съм. Не ми се ходи на училище тази сутрин. Този курс не подхожда на възрастта ми. В главата ми се връща споменът за снощното преживяване с Афродита. Разбирам как толкова мъже са били омагьосани, превърнати в роби от едно толкова сложно устроено същество. Трябва да мисля за друго. Решавам да си остана в леглото и пак да сънувам.
Едва-що затворил очи – и се озовавам пак в дървото, преобразуван в мъзга, готова за нови дървесни приключения.
Ала остър звук ме откъсва от кората. Камбаните бият утрина. Кой ден сме днес? Събота. Утре е неделя, ден за излежаване. Решавам да стана и се довличам до огледалото. Този тип със смачкана физиономия и брадясали бузи съм аз. Наплисквам лицето си със студена вода, за да се събудя, извършвам всекидневните дейности: вземам душ, бръсна се, намятам тогата... После отивам да закуся в Мегарона. Кафе, чай, мляко, конфитюри, кроасани, банички, тостове... Мълчаливият Фреди сякаш очаква нещо.
– Какво ще стане с народа на жените оси без Мерилин Монро? – пита Мата Хари.
– Какво ще стане с всички нас? – добавя Сара Бернар. – Без Мерилин няма сила, която да спре смахнатия Прудон. Неговата армия е многобройна и мощна. Може да ни завладее един подир друг.
Гюстав Ефел и Сара Бернар отново споменават идеята за съюз, който да ни отърве от войските на анархиста. Раул изглежда притеснен.
– Ако моите хора орли се изкатерят в планините, все някак ще успея да се справя. Хвърлени камъни, затлачени проходи. Обаче не бих се спуснал в равнините, за да застана срещу неговите орди, особено откакто е възприел стратегията да поставя при настъпление отпред роби, за да се изхабят стрелите на противника.
– Откъде се е сетил Прудон за тази тактика?

Няма коментари:

Популярни публикации