събота, 14 декември 2013 г.

Когато мъртвите се пробудят - Йон Айвиде Линдквист


"Когато мъртвите се пробудят" е не само шедьовър, а книга, която се чете на един дъх, защото до голяма степен дава отговор на четири въпроса, които са вълнували хората от древни времена.
Имат ли хората души или не?
За живият човек е ясно - "душата ме боли" - израз за много голяма мъка, скръб. А къде е душата в човешкото тяло - дори медицината мълчи.
Къде отива душата на човека след неговата смърт? Всички религии правят помен за душите на умрелите. Християнската определя точно дните, в които душата на починалия трябва да бъде посетена - на третия, на деветия ден, на 3 месеца, на 9 месеца и т.н. Кой е успял да види тези души, защо векове наред традицията се спазва?
По-силен е вторият въпрос - какво ще стане ако мъртвите се пробудят?
Йон Айвиде Линдквист успява да отговори и на този въпрос.
Авторът ни среща със загубата на най-близки хора. Мъж който губи безкрайно обичаната си жена. Дядо, който преди два месеца е погребал своето внуче, и жена, която е изживяла живота си с обичан съпруг.
Странен е денят, в който се пробуждат мъртвите, защото е адски горещ, електрическите уреди не могат да бъдат изключени и всички живи в Стокхолм ги болят главите.
Именно пробуждането на мъртвите поставя големият въпрос - как живите ще посрещнат своите най-обичани мъртъвци? Скръбта по починалия е огромна, но ако срещу живия застане обезобразената му жена с почти половин тяло? Дори малкият Магнус не иска да приеме своята обезобразена майка.
Дядото толкова много скърби за своето внуче и с голи ръце изравя трупчето му, но не може да приеме подутото и позеленяло момче. Той го занася на дъщеря си - майката на Елиас, но дори за нея е невъзможно да приеме мъртвото за совето дете. Огромната обич на дядото и майката е причина да правят отчаяни опити да го съживят, но дори трупчето дава знаци, че не иска да се върне в света на живите.
Най-странното е, че в присъствието на мъртвите живите почват да четат мислите на другите живи и именно това предизвиква бой между медицинския персонал на болница "Дъндерид". Излиза, че мислите на ближния не са много доброжелателни.
Тук бих искал да вметна един цитат от книгата:
"Смъртта има много различни лица - Косач, Лодкар, ухилен скелет или стара негърка. За Флора тя бе нещо като сестра близначка."
Авторът също доказва, че мъртвите могат да причинят болка при самозащита, но инак са просто мъртви. Нека ги оставим да почиват и да почитаме тяхната памет, която дори четиримата пияни не могат да унищожат.
Най-важният въпрос за автора е отношението към децата и Йон Айвиде Линдквист ни убеждава, че те трябва да се обичат и щадят.

Купете "Когато мъртвите се пробудят" тук:
http://www.colibri.bg/knigi/706/-kogato-myrtvite-se-probudqt
Публикуване на коментар

Представена публикация

Буреносен фронт – Джим Бъчър

Още през 2003 г. на няколко страници от популярното научно-фантастично американско списание „Локус” се рекламираха книгите от поредицата з...