петък, 13 декември 2013 г.

Рецензия на "Тенарон" от Лена Крун


За първи път в живота си чета сборник с финландски фантастични разкази. "Тенарон" от Лена Крун ми напомни на Алиса в страната на чудесата на Луис Карол (Чарлз Латуидж Доджсън).
Книгата е изпъстрена с чудни алегории, а авторката пише по прекрасен поетичен начин:
"Нощ е, и ден, а аз виждам и царството на мъртвите, и небето, от един и същ прозорец."
Тенарон е град-събитие и град-същество. Никой не иска да му направи карта, защото Тенарон постоянно се променя. Жителите му са насекоми и писателката живее сред тях откривайки всеки ден различни чудеса.
В книгата има трийсет писма. Всяко от тях е една къса история - понякога красива рисунка, а друг път - великолепна притча. От "Тенарон" читателят ще научи за:
- Княз, на който са му останали много малко привилегии, но той всеки ден се радва на това, което има.
- Кралица, която никога не излиза от дома си, защото постоянно ражда.
- Умиращи, носещи шапка назована Вечерната порта. Тя им показва правилната посока.
- Пиршество със спомени
- Гражданинът Провесник. Той всеки ден виси с главата надолу, защото така мисли и се чувства по-добре.
За мен винаги е удоволствие да научавам нови слова. От тази книга научих значението на думите пестик, дение и моаре.
Тенарон е многопластова книга за интелигентни читатели. Хора, които обичат да обмислят и да осъзнават много нови неща, казани по завоалиран начин.
Поезията на Лена Крун е добра колкото нейната проза. Бих желал като завършек на статията да ви предложа едно велелепно нейно четиристишие:
"Тоз сън ще спя, във поражение и във погром,
как би било добре да съм скала, грамада,
за да не виждам, да не чувам, ах, награда.
Не ме буди, недей! - и говори ми шепнешком."

Публикуване на коментар

Представена публикация

Буреносен фронт – Джим Бъчър

Още през 2003 г. на няколко страници от популярното научно-фантастично американско списание „Локус” се рекламираха книгите от поредицата з...