„Дъхът на боговете“ е елитарна и солидна фантастика. Като човек прочел около 5000 фантастични книги веднага мога да кажа, че авторът Бернар Вербер е отдал почит на Филип Хосе Фармър и неговата прочута поредица "Речен свят". Само, че главните герои на Вербер не са Марк Твен и средновековния крал Джон Безземни, а Микаел Пенсон, Мата Хари, Жорж Мелиес и много други.
Романът е едновременно социална, алтернативна и философска фантастика. Впрочем авторът не само е необикновен интелектуалец, но и мотиватор, както можете да видите от следните редове:
"Не съществува живот без дарба. Живеейки, без да използваме дарбата си, пропиляваме живота си."
Бих желал да отправя една малка критика. Склонен съм да се съглася че е възможно думата чи да се изписва и като ки, мога да допусна, че преводачът е решил да изпише думата анкх като анх. Но не мисля, че всеки ще разбере защо името на Гюстав Айфел е изписано като Гюстав Ефел. Искам да поясня, че преводачът е прав - да, на френски се произнася Гюстав Ефел, но в българския се е наложила транскрипцията от немското звучене.
На всеки, който обича науката (понякога и езотериката), нейните открития и хипотези, ще му допаднат цитатите от "Енциклопедия на относителното и абсолютно знание" поставени преди всяка глава. Те са свързани предимно с историята, но също така с митологията, фолклора, биологията и почти всички области на знанието. Има и специален цитат посветен на Спартак - вождът на тракийците!
Бернар Вербер не само проследява историята на човешките градове през вековете, но дори ни въвлича и в състезание, в което на всеки герой е поверено да развие поверената му цивилизация по възможно най-добрия начин.
"Така Дейвид Бом "променил енергийното си ниво" през 1992г., без да достигне до края на личните си издирвания относно разбирането за Вселената, ала поне създал нов път за изследвания, споделени между науката и философията."Между другото не искам да си мислите, че тази книга е прекалено суха и научна. Главният герой Пенсон е отблъснат от гръцката богиня Афродита (абсолютна проститутка според Вербер). Микаел започва редовно да прави секс с Мата Хари. И интимните сцени са описани наистина знойно и горещо.
От „Дъхът на боговете“ научих как е думата героиня на френски, какво означава червена магия в Индия и Китай и кой крал е въвел Тетрадки за оплаквания.
В книгата почувствах влияние на "Господарят на светлината" от Роджър Зелазни. Разбираемо е и преклонението на автора към вечния Франсоа Рабле.
Но има и редове, които показват как Вербер е бил вдъхновен от великия Рей Бредбъри и неговия безсмъртен роман "451 градуса по Фаренхайт":
"Правниците искаха да разберат до каква степен може да бъдат направлявани хората. Като начало издадоха декрет, забраняващ писането на каквото и да било без императорско разрешение. После издадоха и друг, забраняващ четенето."
„Дъхът на боговете“, Бернар Вербер
Ако харесвата науката колкото и фантастиката - това е вашата книга.
Купете „Дъхът на боговете“ тук:
http://www.colibri.bg/knigi/850/bernar-verber-dyhyt-na-bogovete
Няма коментари:
Публикуване на коментар