Не всяка биография или автобиография би грабнала вниманието на читателя така, както тази на Франко Дзефирели.
Той представя своя живот чрез живота на изключителни личности, успехите, мечтите им. Сякаш авторът е орисан от съдбата да се срещне и работи с най-големите певци, актьори, художници.
Странно е, но не е случайно, че той 22-23 годишен младеж започва съзнателния си живот като участник във Втората световна война, момче, което отдавна е загубило майка си. Войната го ожесточава, но и научава да се бори, да оцелява.
Особено красивото в книгата и в живота на автора е, че е италианец, че от момък живее с операта, с прекрасните архитектурни перли, с картините, скулптурите, дошли сякаш от вековете, но запазени великолепно.
Дзефирели искрено споделя, че вместо на теория, започва на практика да възприема умението да режисира, да продуцира, да открива таланти, да им се възхищава и да ги уважава.
Това, което впечатлява и предизвиква лека завист е възможността на младите италианци да откриват своя път в живота, да постигат своите цели по-лесно отколкото е било винаги у нас.
Сякаш цяла Италия е населена с талантливи, добри хора, които вървят към своята мечта, подпомогнати и подпомагайки другите.
Божие благоволение или сила на таланта дават възможност на Дзефирели да се срещне с Мария Калас, Ана Маняни, Марчело Мастрояни, Алберто Сорди, Лукино Висконти, Федерико Фелини.
Всички срещи с тези изключителни гении са разказани от автора като свидетел, или са му разказани. А читателят потръпва само като прочита тези имена и се възхищава на човека, преживял срещи с тези велики личности. Дзефирели не пропуска да спомене и техните нещастия, както загубването на гласа от Мария Калас. Но в богатата, уредена Италия и нещастията се преживяват по-лесно. Може би зашото любовта е най-силното чувство за тези хора, погалени от ръката на Бог.
"Явно способността на човек да дава и да получава любов няма граници. Безкрайна е."Благословвен е Дзефирели, че е роден в Италия, че се среща с хора, от които винаги научава нещо. Не само изкуството, творците, но и обикновените хора облагородяват с великите си идеи, способности, готовността да се включат в творческите продукции. Дори папата не остава безразличен към изкуството и разрешава да се снима в най-древната, най-красивата базилика.
Четем книгата и все едно, че се срещаме с този изключителен свят, който облагородява.
Купете „Автобиография” на Франко Дзефирели тук:
http://www.colibri.bg/knigi/664/franko-dzefireli-avtobiografiq
Няма коментари:
Публикуване на коментар