неделя, 19 януари 2014 г.

Рецензия на "Купата на небесата" от Грегъри Бенфорд и Лари Нивън


Една от любимите ми книги в жанр криминална фантастика е "Смърт в екстаз" от Лорънс Ван Кон Нивън (Лари Нивън). Сборникът бе изключително приятен и вдъхновяващ. Още тогава ми направиха впечатление сериозните научни познания и прогнози на автора - спомняте ли си тъпокуба, или донорите? По-късно и "Пръстенов свят" затвърди убеждението ми, че Лари Нивън умее да пише образно казано като един палав и динамичен Артър Кларк. Не съм чел нищо по-дълго от Грегъри Бенфорд освен разкази, но реших да се запозная с плода на тяхното съвместно творчество.
Това, което най-много ми хареса в "Купата на небесата" бе реалистичното описание на главната раса извънземни - тази на Астрономите. Достоверно са предадени не само техните външни белези, но и мисленето им, социалния живот, структурата на обществото им и технологиите им. Авторите са си позволили лека закачка с половете и вечния спор кой е по-умен - мъжките или женските екземпляри.
Другото нещо, което ми допадна бяха научните идеи и теории описани в книгата. Какво би станало ако има изкуствено създадена планета с площ милиони пъти по-голяма от земната? Ами ако гравитацията и е една десета от тази на Земята? Как биха се развили флората и фауната? Най-интересно е, че на Купата няма ден и нощ, а винаги е светло. Как ще се отрази това на пришълците-човеци?
Между другото, на две места в книгата Грегъри Бенфорд и Лари Нивън са си позволили откровени закачки с "Пътеводител на галактическия стопаджия" от Дъглас Адамс. Едното е откровеното споменаване на Слартибартфаст и неговите фиорди. Другото е Постоянният Ад - най-тежката мярка за наказание на Астрономите. Описанието на Ада е явна аналогия на Шеметната бездна на абсолютното прозрение от Пътеводителя.
И понеже съм на тема хумор, време е да отбележа кой според мен е най-комичния момент в "Купата на небесата". Той е, когато Клиф и Ирма правят секс на открито и внезапно върху тях падат няколко интелигентни змии.
Донякъде не ми допадна обема на книгата, а и сюжетните линии са малко повече от обичайните за НФ роман.
Но в книгата се разглеждат много въпроси разисквани от векове. Дали наистина човешкият разум е Венецът на природата? Ами ако срещнем същества в пъти по-интелигентни и по-напреднали от нас? Какво бихме направили?
Човеците в "Купата на небесата" наричат расата на Астрономите "извънземни". Астрономите назовават хората по абсолютно същия начин. Кой е прав? Човеците са дошли на тяхната планета, следователно май те са пришълците...
Двамата автори по някое време ни разкриват как въпреки, че технологиите на земляните са по-изостанали, а и мисленето им е различно, все пак хората могат да са по-съобразителни, по-ловки и по-конструктивни от леко високомерните извънземни.
Тази книга е едно великолепно четиво за всички харесващи научната фантастика в нейниата първоначална същина - с много открития и приключения, създадена преди доста години от Жул Верн и Хърбърт Уелс.

Купете "Купата на небесата" тук:
http://www.bard.bg/book/?id=1728
Публикуване на коментар

Представена публикация

Буреносен фронт – Джим Бъчър

Още през 2003 г. на няколко страници от популярното научно-фантастично американско списание „Локус” се рекламираха книгите от поредицата з...