Часът на чудовището - Патрик Нес

Чели ли сте "Океанът в края на пътя" от Нийл Геймън? А "Страх" от Л. Рон Хабърд? „Часът на чудовището“ е книга, която прилича на тях, както по сюжет така и по високите си литературни качества.
Авторът Патрик Нес ни разказва за мъка, тъга, болка, чувство за вина, скръб, срам и гняв. Всички дни са поредица от малки смърти за Конър О'Мали. А през нощта точно в 12 и 7 минути идва чудовище. Извикано от Конър. Първоначално О'Мали се страхува от страшилището.
А по-късно разбира, че то е дошло да му разказва. Истории. Или по-точно притчи. Тези алегории са толкова дълбоки и сложни, че си заслужава да бъдат запомнени. И обмисляни дълго време. Защото читателят може да научи много от тях.
Има хора добри и хора зли. Има и хора, които са нищо. Какъв е по природа един човек зависи от едно-единствено нещо. Неговият избор.

"Историите са диви създания - каза чудовището - Пуснеш ли ги на свобода, никой не може да каже какъв хаос ще причинят."
Патрик Нес

Малкият Конър О'Мали е обрисуван по толкова невероятен начин, че единствените детски образи, които биха могли да му съперничат по достоверност и сила са тези от книгите "Благослови животните и децата" на Глендън Суортаут и "То" на Стивън Кинг. Преживяванията на Конър са точно на границата между реалността и фантазията.
А през това време най-близкият му човек води тежка битка. На предела между два свята. И тази борба се отразява много тежко на О'Мали. На живота му в училище и контактите с връстниците му, на настаняването му в (засега) подредения дом на неговата баба и на отношенията с баща му, който волно или неволно се държи като типичен янки.
Предлагам ви още един пример за невероятния стил на автора:
"В гърлото му се надигна стон, стон, който израсна до плач и се превърна на края в безрайно висок безмълвен вик, от който устата му се отвори и пламъкът блъвна от нея, блъвна за да изпепели всичко, да изпепели мрака, да изпепели тисовото дърво, което лумна, заедно с всичко друго в света, докато Конър виеше, виеше, виеше от болка и мъка..."
От години не съм попадал на толкова зашеметяващо илюстрирана книга. Художникът и Джим Кей е работил в архивите на галерия "Тейт" и в Кралската ботаническа градина в Кю. Единствената аналогична книга с подобни невероятни рисунки, за която се сещам е "Ерик" на Тери Пратчет. Но докато илюстрациите в "Ерик" са весели, шарени и забавни, тези в „Часът на чудовището“ са черно-бели и подсилват по грандиозен и внушаващ страхопочитание начин дълбокия многопластов изказ на Патрик Нес.
Изводът, който си направих от тази книга е следният - всеки ден благодарете за това, че най-близките ви хора са живи и здрави.
Защото истинското чудовище, онова от което всички ние действително се страхуваме е Смъртта.

Купете Часът на чудовището тук:
http://www.artline-store.net/product.php?ProductID=26