Чутовно е леко остаряла дума, но само с нея може да се опише въображението на Джим Бъчър. Сякаш специално за тази книга авторът е имал своя писателска фурия, която е оставил да се развихри на воля.
Новите неща във втора част на "Кодексът Алера" са много. Загатва се, че не става въпрос за друга планета, а именно за Земята. Има запазени сведения за Римската империя и героите дори гадаят и спорят дали може да се строят сгради без да се призовават фурии.
Сюжетните линии са няколко и разглеждат приключенията на Тави, Амара, Исана и Бърнард. Горкият Тави Патронус Гай не се справя с призоваването, но си има едър приятел - Макс, който освен, че е добър призовател е едър и силен боец, а освен това и женкар. Впрочем, когато се налага Макс нееднократно спасява Тави. Всички герои са живи и пълнокръвни, изобразени с техните добродетели и недостатъци. Лично на мен ми бяха най-симпатични Макс и Бърнард.
Истинско удоволствие доставят редовете, в които е описана любовната връзка между Бърнард и Амара. Само майстор като Бъчър може да изобрази по толкова красив начин чувствата и мислите на двама влюбени, считащи че е почти невъзможно да се оженят. Дори се налага маратът Дорога да съветва Амара по своя недодялано поетичен начин:
"- Главата няма нищо общо със сърцето. Твоето сърце иска каквото иска. Главата трябва да разбере, че може или да убие сърцето, или да отстъпи от пътя му и да не му пречи.""Фурията на Академа" е изпълнена с битки и действие, толкова живописни и реални, че си признавам - когато прочетох книгата ми се прииска да си купя меч.
Също така във "Фурията на Академа" се появява нова раса - поглъщачи и ядачи на светове. Те са изключително опасни и зли, а най-лошото е, че могат да се размножават в геометрична прогресия. Освен това могат да взимат другите раси и да ги правят свои войници - силни, бързи и неимоверно трудни за убиване, те не чувстват болка, страх или слабост.
Тази нова заплаха може да унищожи целия свят. Но този път хората и маратите се съюзяват срещу нея. А както вече знаем алеранците са доста корави:
"Те бяха професионални войници, алерански легионери, продукт на хилядолетна традиция, и страхът бе единствения враг, пред който никога нямаше да отстъпят."Страхопочитание в мен пробудиха бойните умения на маратския вожд Дорога и неговия гаргант Уокър. Впрочем искам отново да спомена за неимоверно майсторските, кинематични и зрелищни описания на сблъсъците в този роман, особено когато за оръжие се използват и фурии. Бих желал да дам следния пример: пуснете си филма "Уилоу" и изгледайте финалната схватка между Фин Разиел и Бавморда. В книгата става въпрос за точно такива битки, само че много по-мащабни.
Невероятно добрият превод е на Васил Велчев, абсолютен професионалист и отявлен фен на фантастиката, който дори беше в Кърджали на Булгакон 2002.
Прочетете тази книга. Убеден съм, че след като довършите последната страница ще възкликнете:
"- Калдерон за Алера!"Купете Фурията на Академа тук:
http://www.colibri.bg/knigi/883/dzhim-bychyr-furiqta-na-akadema
Няма коментари:
Публикуване на коментар