Мисля, че отделни редове от тази книга спокойно могат да съперничат на „Илиада” на Омир. Малцина са авторите, които могат да изобразят свой измислен свят релистично, поетично и едновременно с това да ни кажат нещо мъдро.
Ериксън е писател с много характерен, интелигентен и приятен стил, на места напомнящ бял стих:
„И дори бляновете за бъдеще държат в ръцете си места на мрак.”Магията в романа е описана по много красив и изискан начин. Авторът знае, че голяма част от читателите на жанра фентъзи се вълнуват и от най-напредничавите научни хипотези и открития, дори да звучат невероятно. Ериксън описва земна магия, в която Висшият зидар кара огромен каменен блок да се рее, докато стигне до предназначението си – домашното огнище. За мен това е елегантен намек за начина на построяването на египетските пирамиди, тъй като една от хипотезите е, че строителите са ползвали непознати за нас методи на левитация.
Насилието. В отделни моменти това фентъзи преминава в жанр хорър (лично аз не одобрявам описването на насилие върху деца). Под влиянието на черна магия Спайт удушава сестричката си Малис. След това със сестра си Енви започват да избиват и възрастни хора. Предимно ги колят с ножове, но си помагат и с магия. Скоро Малис възкръсва, но за голямо възмущение на нейните сестри плътта и започва да гние и да мирише неприятно, особено когато се храни. Спайт разбива тежка глинена делва в главата на Малис. Докато още стене, я натикват в бумтяща пещ и я изгарят.
Също така има и една много брутална сцена с художникът Кадаспала, който след като вижда непоносима за него гледка на насилие, собственоръчно си изтръгва очите с пръсти.
Сексът в книгата е предостатъчен за да я постави в категория „за възрастни”. Мъже и жени воюват заедно. Когато заловят врагове - мъже, незабавно ги посичат. На две места в книгата е описано как постъпват с жени. Дамите-бойци стимулират с ръка колегите си военни и се наслаждават, докато гледат изнасилването на пленничките, като окуражават колегите си да продължат до самата смърт на жертвите.
Интересна е иронията в притчата за девицата, на която не са и необходими дълги увещания за да си легне с лорд.
Между другото, аз съм чел някои статистики, в които пише, че жанрът приказна фантастика заема около 20 процента от общите продажби на фантастични книги. Явно конкуренцията за читателското внимание е много голяма и дори автор като Ериксън е принуден да пише натуралистично.
Смятам, че в романа има излишни около 50 страници с ненужни разсъждения, примерно за това дали конете си имат имена, как се наричат помежду си и дали всъщност могат да разговарят, но едва ли има редактор, който ще се осмели да съкрати творба на толкова популярен автор.
„Ковачница на мрак” е една много добра книга и огромен епос разкриващ непознати светове и религии. В този роман има по нещо за всички – от феновете на боя, другото и келтската музика, до ерудираните познавачи:
„Беше невероятно, според капитана, какви неща се оказват възможни, щом хората, които могат да направят нещо, го правят.”Купете "Ковачница на мрак" тук:
http://www.bard.bg/book/?id=1755
Няма коментари:
Публикуване на коментар