"Номерът, който прави живота възможен за живеене е обичта."„Жената жерав“ е именно книга за голямата, за изгарящата любов. Човекът е роден да обича себеподобните си, творбите на изкуството, живите твари, по-точно да обича всичко на света. Главният герой доказва, че е възможно човек да помага винаги и на всички. Премръзнал, той спасява жерава в студената нощ, но не очаква, че отплатата ще бъде една изгаряща любов. Напълно логично е обаче баща, който обича и винаги е готов да се раздава да възпита дъщеря, която също е любвеобилна и голямата заповед в романа е: "Върви си и намери кого да обичаш."
Смайващ, ефирен дори е образът на Кумико, която не само прави уникално красиви плочки от собственото си тяло, а накрая дори си сменя сърцето с това на Аманда. Аманда е обикновена жена, но с невероятна способност да обича. Обичта и прошката - според Кумико тези две чувства са основни за хората. Жената жерав дарява своето златно сърце, но не на всеки, а само на този, който е достоен за него.
На пръв поглед срещаме един герой, който е активен само тогава, когато трябва да помогне на някой. Но дори и хобито му е необикновено, възраждащо, защото събира изхвърлени книги, от които изрязва възхитителни фигурки. Тоест той дава нов живот на бракувани книги, а в същото време доставя естетическа наслада на хората с прекрасните си фигурки.
Вълнуваща и загадъчна е другата сюжетна линия - господарката, която лети във въздуха, която се среща с вулкани, но винаги оцелява. Каца само когато младата земя я повика, а ако не я призове, продължава да лети. За нея най-голяма радост е да опрощава, защото само прошката е крачка към ново прегрешение. А нима има човек, който не греши, та дори убийството на една мравка е грях. Господарката обожава всички вулкани, освен един, който смята, че истинска е само гневната радост, която кара вулкана да пее, тоест да сее разруха чрез лавата и пепелта. Господарката подължава да дава прошка, а от него получава рев от болка и злоба, защото целта му е унищожаването на света. Но дори и вулканите могат да се опитомят, вместо огън и пепел те могат да се превърнат в животворна планина.
Господарката се омъжва за вулкана и двамата започват да създават света отново. Но техните отношения са особени, защото вулканът иска да я изпепели, да я види вкаменена.
Двама герои, два образа, които са напълно противоположни. Той е осъден вечно да сее зло, да гори, тя е призвана да лети, да прави добро, да опрощава.
Жеравът се явява символ на доброто, на любовта, на милосърдието. Светът не би съществувал без обич и опрощаване.
Купете „Жената жерав“ тук:
https://www.artline-store.net/product.php?ProductID=92
Няма коментари:
Публикуване на коментар