Онлайн книжарница

сряда, 24 септември 2014 г.

Рецензия на "Светът на мошениците" от Крис Бънч


Първата книга от Крис Бънч, която прочетох бе "Далечно царство", писана в съавторство с Алън Кол. Това беше едно класическо фентъзи следващо традициите на най-добрите в жанра - Робърт Хаъурд и Майкъл Муркок (по-специално "Перла в черепа").
С учудване открих, че Крис е всестранно надарен автор и може да пише и много добра научна фантастика. Между другото Бънч е бивш рейнджър във Виетнам, по-късно работил като репортер и редактор. Явно досегът с войната изостря въображението на творческите личности, понеже ако си спомняте най-добрият разказвач на къси фантастични истории Робърт Шекли е бил военен кореспондент в Корея.
"Светът на мошениците" е книга в жанр приключенска научна фантастика. Но тя не е в стила на любимия на всички ни Жул Верн. По-скоро напомня "Стоманеният плъх" от Хари Харисън.
Представете си нещо средно между охранителна фирма и детективска агенция, съставена от най-добрите сред добрите. Това е "Звезден риск". Тя се състои от Аманандрала Грокономонслф, извънземен наричан накратко Грок, Джасмин Кинг, Мшел Рис, Чес Гуднайт и Фридрих фон Балдур.
Те са наети да охраняват седмина рефери, които ще свирят на финалните мачове на играта скайбол. "Звезден риск" се подготвят внимателно за задачата взимайки със себе си фрагментиращи гранати и бластери. Те разчитат и на известна въздушна подкрепа.
Впрочем книгата е изпълнена със зашеметяващи бойни схватки, а действието се развива в Космоса, във въздуха, на земя и под вода. Като бивш войник авторът описва сблъсъците по много автентичен и дори брутален начин.
Впрочем ето как действат "Звезден риск":
"- Слава на небесата - прошепна Рис. - Защото нямаме опит в потайните, лишени от шумотевица и предсказуеми дела."
Това, което не ми допадна в книгата бяха прекалено кратките описания на превозните средства, използваните футуристични оръжия и обстановката.
Една от най-силните сцени в "Светът на мошениците" ми напомни "Безброй неприятности" на несравнимия Хенри Кътнър. Но в разказа на Кътнър е използвана паранормалната "телепатична трансфузия". Докато в книгата на Бънч са употребени чисто научно-технически средства за да бъде накаран определен човек да говори истината.
Стилът на автора е лек, приятен за четене и силно хумористичен. А неговите герои са корави и смели до безрасъдност:
"- Бяха ми казвали - изгледа го Рейнард, - че методите на "Звезден риск" понякога са прекалено твърди, но не очаквах да се стигне дотам.
- Правим каквото е необходимо. - отвърна Балдур.
- Така и предполагам. И какво ще последва сега? Ядрен удар по парламента?"

Купете "Светът на мошениците" тук:
http://www.bard.bg/book/?id=1842

Няма коментари: