Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! Благодаря ви!
Ако имате нужда от човек, притежаващ богата литературна култура и имащ дългогодишен опит с публикации, за редакторска и коректорска дейност, както и за PR, можете да се свържете с мен на:
narrator_sf@yahoo.com

вторник, 20 януари 2015 г.

Домът на Червения убиец - Пол Дохърти


Няма ненаказано зло!!!
А убийството, отнемането на човешки живот е най-голямото престъпление.
Пол Дохърти с голямо майсторство въвежда читателя в средновековна Англия, като чрез натурални битови картини и сложни психологически преживявания доказва, че всеки престъпник е застигнат от възмездие.
Странните убийства втрещяват не само населението, но и коронера Джон Кранстън и доминиканеца брат Ателстан.
Изключително умело Дохърти поставя проблемите за приятелството, за любовта, дори за отношението към мъртвите. Предателството е много голям грях и четиримата предатели се надяват, че въпреки, че са предали своя другар ще доживеят богати старини. Особено жестока е постъпката на коменданта на Тауър, който трети път предава Бартоломю, зазиждайки го в подземието.
Уникална е волята на Кранстън и Ателстан, които пътуват на коне, през зимата, по заледени пътища, но решени да открият убиеца на няколкото престъпници, защото никой няма право да раздава възмездие чрез убийства. Накрая се оказва, че един млад мъж е решил да отмъщава за минали грехове, заблуждавайки всички, които го уважават и обичат.
Авторът разкрива и други герои, които дори в своето нещастие успяват да запазат човешкото в себе си.
Тънкият английски хумор периодично разведрява студената битова обстановка.
Кранстън и Ателстан се ръководят от аксиомата на отец Анселм:
"Щом има проблем, трябва да има решение. Въпросът е да намериш пътя. Понякога е нужен само малък проблясък."
Именно тази аксиома, отговорността пред обществото и упоритостта на двамата ги довежда до убиеца. Вярно, че той убива предатели, но това е работа на правосъдието, а не на отделен човек.
Още една аксиома кара брат Ателстан да уважава и уродите и бедните, и да раздава помощите на всеки нуждаещ се.
"Винаги помни, Ателстан, у всеки човек има Божия искра. И пламъкът гори еднакво и в счупено гърне и в най-изящната лампа."
Именно лудият Ред Хенд разкрива тайната за зазидания.
Доминиканецът сам си задава въпроса дали лудият е чак такъв идиот, за какъвто го мислят другите. Или е по-удобно да определяме лудите за излишни, а да приемаме за нормални дори убийците.
Оказва се, че е точно обратното.

Купете “Домът на Червения убиец” тук:
http://ednorog.com/book_details.php?book=242

Няма коментари:

Популярни публикации