петък, 6 февруари 2015 г.

Ревю на "Всичко живо е трева" от Клифърд Саймък


Клифърд Доналд Саймък е най-големият пацифист между писателите-фантасти. Добре е човек да се замисли върху колко милиона читатели е повлиял със своите вселенски послания за мир.
"Всичко живо е трева" е произведение в жанр "мека" научна фантастика. Книгата донякъде прилича на други много популярни творби на Саймък - "Човекоядци" и "Резерватът на таласъмите". За пореден път авторът разсъждава как хората приемат чрез враждебност и агресия евентуалната среща с извънземен живот.
Брадшо Картър тъкмо излиза с колата си от границите на своето родно градче Милвил, когато се блъска в невидима, здрава и еластична преграда. Автомобилът му е отхвърлен рязко назад, но Брад успява да спре малко извън банкета. Минути след него върху бариерата се натъква камион. Камионът също е отблъснат от нещо невидимо. Картър едва успява да изскочи от колата си, когато отхвърленият камион я затиска с ремаркето си.
Брад постепенно разбира, че целият град е заобиколен от нещо като невидима стена. Тя пропуска през себе си предмети, но не и живи създания.
Картър се натъква на странни телефони без жица и без шайба. Въпреки това те работят и от тях се чуват различни гласове, което е странно, тъй като действието в книгата се развива през шейсетте години на двадесети век.
Внезапно преградата се придвижва с половин миля. Това предизвиква допълнителен стрес. Вашингтон е уведомен и към Милвил започват да се приближават военни части.
Градският идиот Тъпър разказва на Брадшо за странни лилави цветя заемащи цели декари. Главният герой Картър ги намира и сериозно се замисля дали те не са ключът към чудноватите неща, които напоследък се случват в Милвил...
Клифърд Саймък е един от най-големите майстори на красивите и поетични описания:
"Окъпаният в сребърна лунна светлина склон над лагера подпираше с върха си тъмносиньото небе - и тази красота висеше в тишината толкова ефирно, че човек го дострашава да продума или помръдне, да не би красотата и тишината да се разпилеят на хиляди късчета."
Както и в другите си произведения, писателят разсъждава за това какво би направило човечеството при сблъсък с друг разум. Разум толкова далечен и необичаен, че хората по едни или други причини не могат или не искат да възприемат. Говорещи цветя, дървета и храсти.
Развръзката на книгата и възхитителното послание на Саймък към читателите е, че понякога най-добрите неща, с които можем да откликнем при среща с чужди на нас същества са и най-човешките.
А те са въхищението, грижовността и любовта.

Купете "Всичко живо е трева" тук:
http://www.colibri.bg/knigi/1118/klifyrd-d-sajmyk-vsichko-zhivo-e-treva
Публикуване на коментар

Представена публикация

Буреносен фронт – Джим Бъчър

Още през 2003 г. на няколко страници от популярното научно-фантастично американско списание „Локус” се рекламираха книгите от поредицата з...