Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! Благодаря ви!
Ако имате нужда от човек, притежаващ богата литературна култура и имащ дългогодишен опит с публикации, за редакторска и коректорска дейност, както и за PR, можете да се свържете с мен на:
narrator_sf@yahoo.com

сряда, 18 март 2015 г.

Зверове в звънарната ми - Джералд Даръл


Само хората с големи сърца обичат животните и могат да посветят целия си живот на тях.
Не трябва непременно човекът, който се грижи за животните да е тъп, без интелект и да се движи само от материални интереси. Напротив, Джералд Даръл остава верен на своята детска мечта и се чувства щастлив, защото помага на безсловесни твари, които понякога могат да обичат своя гледач повече от човешки същества. Вярно, че Джералд често пъти се оказва съборен, омацан от някои животински неща, но той пренебрегва всички тези неудобства. Защото разбира, че едно животно не само може да изрази своята обич по много бурен начин, а и не е научено в природата да ползва тоалетна. Много смях предизвиква авторът, когато разказва за своите любимци. Той разбира, че на животните са нужни три неща: храна, вода и секс, и тварите спокойно могат да живеят без да искат повече. Джери изпитва такава искрена привързаност към дивите животни, че се чувства като "заместник на зверовете" цели двайсет и осем години.
Още първата му среща с еленчето буди смях, защото колкото авторът повече го обича, толкоз по-силно усеща, че това не е дребно кученце, което може да живее в къща.
Джери се отнася със симпатия не само към животните, но и към своите колеги и началници. Във всеки от тях търси доброто, смешното, интересното. Особено комично описва капитанът, който шинира крачето на лисицата. Огромният капитан Бийл е не само несръчен, създава около себе си такава суматоха, командва така, че накрая всички се оказват покрити с гипс, подът лепне, но кракът е оправен.
Много любов влага Даръл при описването на всяко животно и търси комичното, а не трудното в тази наистина тежка работа.
Джо и Джералд се стараят да осигурят не само храна, но и други условия на зверовете. Примерно мечката Бабс да роди комфортно и да опазят рожбата и от Сам.
Даръл до такава степен обича своите питомци, че дори се опитва да имитира ръмженето на тигрите, които според него си разговарят по този начин.
За зоолога не е проблем за какви твари се грижи, защото иска да опознае всеки представител на дивата природа.
Не любопитство, а искрена обич изпитва той, защото е убеден, че човекът унищожава най-редките животни и за да бъдат запазени трябва да има зоологическа градина.
Дори дребните, невпечатляващи създания според автора трябва да бъдат опазени, тъй като са деца на майката-природа.
Интересно е да се чете Джералд Даръл, понеже не само се смееш на неговите преживявания, но и се пропиваш от любов към всички животни.
За него всеки звяр има своя характер, своя чар и трябва да бъде обичан и пазен.
Зоологът успява да създаде фондация Даръл, с което доказва, че всяка детска мечта може да бъде осъществена.

Купете "Зверове в звънарната ми" тук:
http://www.colibri.bg/knigi/1141/dzherald-daryl-zverove-v-zvynarnata-mi

Няма коментари:

Популярни публикации