Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! Благодаря ви!
Ако имате нужда от човек, притежаващ богата литературна култура и имащ дългогодишен опит с публикации, за редакторска и коректорска дейност, както и за PR, можете да се свържете с мен на:
narrator_sf@yahoo.com

понеделник, 28 септември 2015 г.

Ревю на "Приказни песни" от Джордж Р. Р. Мартин


Напоследък около името на Джордж Р. Р. Мартин се разгаря същинска медийна истерия. Аз не съм от най-големите фенове на този писател. С лекота бих могъл да изброя поне десетина имена на автори на научна фантастика и фентъзи, които са били велики много преди Мартин да се появи на белия свят.
От друга страна бих желал да отбележа, че „Рицарят на седемте кралства” е сред най-добрите книги в жанр "класическо фентъзи", които съм чел през последните десет години.
"Приказни песни" ми бе по-интересна от останалите произведения на автора. В тази книга има много думи, написани в първо лице. Мартин ни разказва доста за своето детство. За пластмасовите войници, рицари, извънземни и супергерои. За фантастичните филми. А малко по-късно и за необикновения свят на американските комикси.
Джордж пише също така и за най-популярните писатели, с които някога се е срещал. Той е получил от тях внимание и подкрепа. Писатели, чиито имена са легендарни в определени жанрове и самият Мартин не би могъл да настигне, дори да пише още сто години:
"Когато след развода се преместих в Санта Фе, не познавах в града никого освен Роджър Зелазни, и то бегло. Роджър ме взе под крилото си."
Изключително впечатление ми направиха разсъжденията на Мартин за жанра фентъзи. В действителност съм чел само едно по-добро есе на тази тема и то е на Урсула Крьобер Ле Гуин. Ето само една малка част от словата, които е посветил Джордж на приказната фантастика:
"Фентъзито грее в сребро и пурпур, индиго и лазур, обсидиан с нишки от злато и лапис лазули. Реалността е плавей и пластмаса в кални, бозави цветове."
Време е да представя разказите в антологията според моето лично класиране.
"Мъглите падат на разсъмване". Това е един от най-сантименталните, красиви, мечтателни, горчиво-сладки научнофантастични разкази за всички времена. Може да съперничи по романтика на всяка една история от сборника "Допълнителна примамка" на Робърт Ф. Йънг. Майсторството на Мартин в научната фантастика се е доближило до това на Рей Бредбъри. За първи път прочетох този разказ преди много години в списание „Върколак“. Там беше преведен като "Мистфалът идва с утрото".
"Само децата се боят от мрака". Джордж Р. Р. Мартин много мрази /също както и Урсула Ле Гуин/ да се лепят етикети на неговите творби и да се вкарват в определени категории. Въпреки това не мога да се сдържа и ще кажа, че в тази история се срещат хоръра и супергероят от комиксите. На земята е призовано велико, чутовно зло. Светлината ще даде достоен отпор, представена от един наистина необикновен доктор.
"Търговия с кожи". Не съм предполагал че хоръра и криминалната литература могат да се съчетаят така добре. Разследването продължава през цялата история. Има сериозна доза напрежение. В този разказ се срещнах с един от най-симпатичните и благородни върколаци в литературата. Уили е болнав в човешкия си образ, дори има астма. Той обаче винаги и навсякъде се държи като ликантропския вариант на Робин Худ.
Думите на автора в тази книга ни запознават подробно с историята на американската фантастика. Освен това ни описват развитието и колорита на масовата поп култура.

Купете "Приказни песни" тук:
http://www.bard.bg/book/?id=1982

Няма коментари:

Популярни публикации