Напоследък около името на Джордж Р. Р. Мартин се разгаря същинска медийна истерия. Аз не съм от най-големите фенове на този писател. С лекота бих могъл да изброя поне десетина имена на автори на научна фантастика и фентъзи, които са били велики много преди Мартин да се появи на белия свят.
От друга страна бих желал да отбележа, че „Рицарят на седемте кралства” е сред най-добрите книги в жанр "класическо фентъзи", които съм чел през последните десет години.
"Приказни песни" ми бе по-интересна от останалите произведения на автора. В тази книга има много думи, написани в първо лице. Мартин ни разказва доста за своето детство. За пластмасовите войници, рицари, извънземни и супергерои. За фантастичните филми. А малко по-късно и за необикновения свят на американските комикси.
Джордж пише също така и за най-популярните писатели, с които някога се е срещал. Той е получил от тях внимание и подкрепа. Писатели, чиито имена са легендарни в определени жанрове и самият Мартин не би могъл да настигне, дори да пише още сто години:
"Когато след развода се преместих в Санта Фе, не познавах в града никого освен Роджър Зелазни, и то бегло. Роджър ме взе под крилото си."Изключително впечатление ми направиха разсъжденията на Мартин за жанра фентъзи. В действителност съм чел само едно по-добро есе на тази тема и то е на Урсула Крьобер Ле Гуин. Ето само една малка част от словата, които е посветил Джордж на приказната фантастика:
"Фентъзито грее в сребро и пурпур, индиго и лазур, обсидиан с нишки от злато и лапис лазули. Реалността е плавей и пластмаса в кални, бозави цветове."Време е да представя разказите в антологията според моето лично класиране.
"Мъглите падат на разсъмване". Това е един от най-сантименталните, красиви, мечтателни, горчиво-сладки научнофантастични разкази за всички времена. Може да съперничи по романтика на всяка една история от сборника "Допълнителна примамка" на Робърт Ф. Йънг. Майсторството на Мартин в научната фантастика се е доближило до това на Рей Бредбъри. За първи път прочетох този разказ преди много години в списание „Върколак“. Там беше преведен като "Мистфалът идва с утрото".
"Само децата се боят от мрака". Джордж Р. Р. Мартин много мрази /също както и Урсула Ле Гуин/ да се лепят етикети на неговите творби и да се вкарват в определени категории. Въпреки това не мога да се сдържа и ще кажа, че в тази история се срещат хоръра и супергероят от комиксите. На земята е призовано велико, чутовно зло. Светлината ще даде достоен отпор, представена от един наистина необикновен доктор.
"Търговия с кожи". Не съм предполагал че хоръра и криминалната литература могат да се съчетаят така добре. Разследването продължава през цялата история. Има сериозна доза напрежение. В този разказ се срещнах с един от най-симпатичните и благородни върколаци в литературата. Уили е болнав в човешкия си образ, дори има астма. Той обаче винаги и навсякъде се държи като ликантропския вариант на Робин Худ.
Думите на автора в тази книга ни запознават подробно с историята на американската фантастика. Освен това ни описват развитието и колорита на масовата поп култура.
Купете "Приказни песни" тук:
http://www.bard.bg/book/?id=1982
Няма коментари:
Публикуване на коментар