Онлайн книжарница

понеделник, 12 октомври 2015 г.

Ревю на “Кървави книги”, том 4 от Клайв Баркър


Клайв Баркър е художник и на думи и на дела. По-запалените негови фенове знаят, че освен успешен писател, той също така е много популярен и с рисунките си. Голямо предимство на Баркър е това, че във всяка своя литературна творба представя нещата по възможно най-добрият визуален начин и читателите буквално виждат живи картини.
Четвъртият том на “Кървави книги” е също толкова ужасяващ, брутален и натуралистичен, колкото и предишните три.
За Ричард Леймън казват, че е "Стивън Кинг без съвест". Същото важи и за Клайв Баркър. Впрочем влиянието на Леймън върху творчеството на Баркър е видно, особено в последният разказ в “Кървави книги”, том 4 - "Епохата на Желанието". Странен научен експеримент превръща Джером в ходеща машина за секс и освен това му придава нечовешка сила. Постепенно Джером започва да вижда всички хора като подвижни сексуални мишени без значение дали са мъже или жени. Иронично авторът ни описва и как експериментираният изнасилва един от преследващите го полицаи. Баркър е многопластов писател и в тази творба не става дума за поредната огромна доза на секс и насилие. Клайв успява да предизвика у читателя съжаление към жертвата на този необикновен експеримент. Впрочем именно това прави Баркър толкова успешен и популярен като творец на ужасни произведения. Във филмите "Нощни хора" и "Кендимен", така наречените "злодеи" също първоначално са били тормозени, докато зрителят си зададе въпроса: "Те/Той са по-силни. Защо не отвърнат на удара?"
Разказът "Долу, Сатана!" описва докъде може да стигне един много богат и също толкова луд човек, след като е напълно обсебен от сатанизма.
"Откровения" е една дъждовна, ужасяваща и донякъде романтична история за призраци и изчезнала любов.
"Нечовешко състояние" малко прилича на най-известната творба на Баркър, а именно - "Хелрейзър". Само, че тук не кутията освобождава демоните, а една много специална връв. За по-невероятен привкус е включена и малко черна магия.
"Бунтът срещу тялото" е една типична само за Баркър вариация на тема разбунтували се крайници. Мисля, че този разказ е писан под влияние на историята „Аз съм вратата“ от Стивън Кинг. Само, че тук вместо за очи става въпрос за ръце.
Клайв Баркър за пореден път ни поднася огромна порция чист и неподправен хорър. Поемете го на малки глътки. И внимавайте да не се задавите.

Купете “Кървави книги”, том 4 тук:
http://www.colibri.bg/knigi/1205/klajv-barkyr-kyrvavi-knigi-tom-4

Няма коментари: