Ако този блог ви е харесал! Ако информацията в него ви е била полезна! Ако искате да изразите благодарността си, или да подпомогнете бъдещото му развитие! Можете да натиснете този бутон, и да ме почерпите една бира с картофки! Благодаря ви!
Ако имате нужда от човек, притежаващ богата литературна култура и имащ дългогодишен опит с публикации, за редакторска и коректорска дейност, както и за PR, можете да се свържете с мен на:
narrator_sf@yahoo.com

вторник, 16 февруари 2016 г.

Ревю на "Полукрал" от Джо Абъркромби


Главните герои на повечето книги в жанр класическо фентъзи превъзхождат останалите със своята сила, бързина, а понякога дори кръвожадност. Пример за това са Конан, Дориан Хоукмуун и Йорг Анкрат. За мен бе интересно, че Джо Абъркромби е решил да направи главен герой принц Ярви, чиято лява ръка е природно осакатена и има само палец и чуканче на показалец. От друга страна Майлс Воркосиган на Лоис Макмастър Бюджолд също има физически недъзи по рождение, а е любимец на милиони читатели.
Ярви е принц, но е обучаван за пастор. Авторът е измислил интересна религия. От една страна тя е простичка: боговете са назовани майка Море, баща Земя, майка Война и т.н. Всъщност обаче техният брой е 409.
Внезапно бащата и брата на принц Ярви са намерени убити. Всички започват да го титулуват като крал. Принцът вътрешно започва да се противи, защото неговата раса е северна и войнствена, подобна на древните викинги, или примерно - кимерийци. В крайна сметка всички обаче започват да го титулуват като крал и Ярви започва да разбира, че трябва да компенсира недъга си с природната си интелигентност, обучение и умения за владеене на чужди езици. Или както би се изразил Джордж Гип, авторът на книгата "Завръщане в бъдещето" - да свръхкомпенсира.
Типично за Джо Абъркромби е да демонстрира ирония и чувство за хумор:
"Беше чел, че шенд са като цяло миролюбив народ, но излезлите от гората не даваха вид, че са чели същите книги."
Интересно е, че в някои от приключенията на принца има препратки към Конан Варварина. Ярви се оказва в изгнание и е продаден като роб-гребец на пиратски кораб. Навигатор на кораба е Сюмаел - чернокожа късо подстригана жена. По-късно тя става негова съюзница и спътница (аналогия с Грейс Джоунс?). Гребането закалява мускулите и характера на принца-изгнаник.
Характерно за този роман е, че не е в типичния брутален и натуралистичен стил на повечето книги на Джо Абъркромби. С многото си описания и плавно повествование, повече наподобява на поредицата "Шанара" от Тери Брукс. Все пак силно впечатление прави героят, наречен Нищо, който убива изключително бързо, ефективно и без чувства. Или почти без емоции:
"- Може би не трябваше - каза Нищо, докато измъкваше меча си от главата на Триг, - но се чувствам толкова по-добре."
Направи ми впечатление двубоят между Ярви и Шадикшарам, бивша негова собственичка и капитан на пиратски кораб.
Възможно е не най-големите възможни врагове да са убили бащата и брата на принца. Вероятно Ярви е способен да се съюзи с тези, които всички смятат за убийците на роднините му. Принцът се надява да успее в отмъщението си, но понякога се съмнява дали ще бъде пълновластен крал.
Впрочем тези съмнения се споделят и от отрицателните герои:
"- Женска кукла на конци? - кресна Одем? - Полукрал? - Крал на сакатите?
- Не отвърна той. - Законният крал."
Купете "Полукрал" от Джо Абъркромби тук:
http://www.colibri.bg/knigi/1267/dzho-abyrkrombi-polukral

Няма коментари:

Популярни публикации