Кой управлява света? - Ноам Чомски

Чомски е глобален феномен... По всяка вероятност той е най-четеният американски външнополитически автор на планетата.

През последния половин век никой не е направил повече, за да разобличи глобалните сили, които ръководят живота. Кулминацията на дългогодишния му труд – „Кой управлява света?“ – предлага задълбочен анализ на основните международни проблеми на нашето съвремие.

Чомски разглежда десетки проблеми – от мрачната история на американско-кубинските отношения до възхода на Китай, от инквизициите в Гуантанамо до санкциите срещу Иран, – за да покаже колко често обичайната реторика на Вашингтон за свобода и човешки права се разминава с реалните действия. Авторът анализира в дълбочина конфликтите в Ирак, Афганистан и Палестина и прави изненадващи разкрития за начина, по който действат съвременните имперски сили.

Световният политически и финансов елит престава да се съобразява с ограниченията, наложени от демократичните принципи. Чомски хвърля ярка светлина върху тази неудобна истина.

„За всички, които искат да научат повече за света, в който живеем... има само един отговор: четете Ноам Чомски.“
New Statesman

Ревю на “Войните ги започват неудачниците” от Вадим Панов

Руските автори са оказали голямо влияние в световен мащаб относно развитието на жанра фантастика. В „Хиперболоидът на инженер Гарин” от Алексей Толстой фактически е предречена появата на лазера. В творбите на Александър Беляев са разгледани много вероятни и не чак толкова възможни изобретения в областта на биологията. Произведенията на Иван Ефремов и А. и Б. Стругацки са изтъкани от напредничави концепции и проникнати от дълбок психологизъм.
При толкова прогресивна школа, никак не е странно, че се появяват руски автори, чиито творби са близки до шедьоври (надявам се, забелязахте каламбура свързан с известния цикъл на Стругацки).
“Войните ги започват неудачниците” от Вадим Панов е книга, която дълбоко ме впечатли и ме накара да поставя името му начело в личната си класация, редом с имената на Сергей Лукяненко и Евгений Лукин.
Романът започва с описание на един магически свят. В него се ражда великият маг Любомир, който е част от определено Предсказание. Тук забелязах леко влияние на "Дюн" от Франк Хърбърт. По-точно имам предвид, че в "Дюн" се очаква раждането на Куизъц Хадерах, който ще превъзхожда с прорицателските си способности жените - възпитанички на "Бин Джезърит".
Постепенно се разбира, че на територията на Москва съществува Таен град, който е скрит от очите на немагьосниците, обикновените хора, или както авторът ги нарича - чови.
Уменията на магьосниците и различните свръхестествени същества значително превъзхождат тези на човите. Те живеят много по-дълго, управляват материалния свят посредством енергия и са доста по-силни:

"- И майсторът на войната заби кинжала до самата дръжка в каменната стена на Южния форт."

В началото книгата започва малко тегаво. Но се оказа, че авторът е пестял откъм действие за следващите страници, понеже те изобилстват от приключения и напрежение.
Интересното в този роман е, че с изключение на Вивисектора и фотографа Алик почти всички герои са симпатични. Дори някои от Червените шапки не изглеждат толкова лоши, а по-скоро като простаци със странно чувство за хумор.
Артьом Головин е доста интересен герой и по някое време реших, че е готин почти колкото Антон Городецки на С. Лукяненко. Оказа се обаче, че Головин не е достатъчно корав и под влиянието на различни магии започна да се държи малко ветропоказателски.
Похватът "чудо във всекидневието" широко използван от Кир Буличов в тази книга е раздут до такава степен, че описва съществуването на цели светове, всеки вписващ се идеално в другия. Впрочем, Вадим Панов е усвоил не само този похват от Буличов, а е представил и чувството си за хумор по един рядко срещан и предизвикващ усмивки начин:

"- Как полиция? - Владик се огледа озадачено. - Хей, не стреляйте, аз съм от вашите!
- Хвърли оръжието и излез с вдигнати ръце!
- Ама нали няма да ме биете? - поинтересува се Васкин.
В коридора се замислиха."

Съвсем в стила на карнавалната фантастика е описано нещо интересно - самоизгарянето на птицата Феникс в нощен клуб.
Според мен Вадим Панов е един от новите майстори в руската фантастика. Ще се радвам ако видя неговите творби филмирани, не само като сериал по РЕН ТВ, а и като истински високобюджетен пълнометражен филм.

Купете “Войните ги започват неудачниците” от Вадим Панов тук:
http://www.colibri.bg/knigi/1333/vadim-panov-vojnite-gi-zapochvat-neudachnicite

Град на остриета - Робърт Джаксън Бенет

Изумително силен роман, който заслужава да бъде препрочитан!
„Пъблишърс Уикли“

Преди броени десетилетия град Воортяштан е бил твърдина на Божеството, олицетворявало войната и смъртта, и средище на страшните пазители, поробили и унищожили милиони хора.

Богинята е мъртва. Градът тъне в разруха. А според войниците на новата световна сила, покорила тези земи, тук има само примитивни племена, затънали в кървави междуособици и готови всеки миг за бунт срещу окупаторите.

Бълващата сквернословия Тюрин Малагеш, подозирана във военни престъпления, е изпратена в тази неприветлива пустош да дослужва, за да се наслаждава на генералската си пенсия.

Такова е прикритието й.

Малагеш е дошла да издирва изчезнал агент и да проучи откритие, което може да промени неузнаваемо света... или да го погуби.


Както се случва само с най-добрите книги, „Град на остриета“ пренася читателите в измислен свят, но ги подтиква да се вгледат много по-придирчиво в истинския.
„Буклист“

Ревю на "Кваzи" от Сергей Лукяненко

Често съм си задавал въпроса - защо толкова много ми харесват книгите на Сергей Лукяненко? Отговорът е че, неговият стил е лек, свеж и забавен. Наподобява малко този на Реймънд Чандлър, но при руският автор болшинството от изреченията са по-къси от тези на създателя на Филип Марлоу. Също така в книгите на Лукяненко фабулно-сюжетната интрига е интересно заплетена. Понякога читателят си мисли, че може да предугажда действията на героите и почти всеки път остава дълбоко изненадан.
Денис Симонов е дознател по смъртни случаи. Той е повикан на подозрителен адрес. Там се сблъсква с няколко мъртъвци. Полицаят успява да неутрализира двама от въздигналите се. Но третият е кваzи и успява да избяга. По-късно се оказва, че той също е от правоохранителните органи, само че на кваzитата, и се казва Михаил Иванович Бедренец. Той е назначен за партньор на Денис.
Симонов мрази всякакви видове мъртваци и следва сцена, силно наподобяваща сблъсъка между Иниго и Ваймс в "Петият слон" на Тери Пратчет.
Впрочем авторът е абсолютен експерт в областта на фантастиката. Читателите на книгата ще намерят много и различни (кратки) закачки и препратки към творчеството на доста автори от любимия жанр. Примерно с тези редове Лукяненко не само ни разсмива, но и оказва почит към писанията на Кир Буличов:

"Реших, че някак трябва да се отблагодаря на нашия майор Иванцов, той е родом от Перм. Щом е спасил Земята от разумни щурци. Непряко."

Тази книга е много по-добра от "Геном", а по-философски, мъдри и умозрителни размишления надминава всички "Патрули". Сергей Лукяненко става все по-добър като писател. Единствената причина, поради която не мога да оценя "Кваzи" по-силно от "Дозорите" е, че в нея няма магии.
За сметка на това пък присъства много динамизъм, породен както от мъже, така и от жени. Използват се огнестрелни оръжия, мачетета, дори и ледосекачи.
Всичко това е примесено с интелигентните размишления на автора:

"- Човек винаги се надява на чудо. Човек живее заради чудото, защото заради нищо друго няма смисъл да живее."

В "Кваzи" Лукяненко е наблегнал доста на политкоректността. Живите мъртви не се наричат зомбита, а въздигнали се. Дори Михаил Бедренец настоява Денис Симонов да не използва думата "заразен", а "контагиозен".
На мен лично ми е много приятно да чета роман, в който освен многото размахани обикновени саби и ножове е споменат Бръснача на Окам и дори е употребен в каламбур с прозореца на Овертон.
Авторът борави с думите така, че читателят да се развълнува, впечатли и възхити:

"Когато наистина си готов да отнемеш чужд живот, трябва да си готов да отдадеш и своя. Защото за живота има само една справедлива цена."

Според мен книгата е толкова добра, че ще се превърне в част от масовата поп култура. И ще прерасне в поредица.

Купете "Кваzи" от Сергей Лукяненко тук:
http://www.infodar.com/show_book.php?ISBN=978-954-761-578-6&

Принцът на глупците - Марк Лорънс

Възхвалявана като „епично фентъзи от мащабите на Джордж Р. Р. Мартин, само че на скорост“, трилогията „Разделената империя“ ни запозна с един дързък нов свят на мрачното фентъзи чрез историята за Йорг Анкрат и неговия унищожителен възход към властта. Марк Лорънс отново се завръща в Разделената империя с разказ за един не толкова амбициозен принц...

Червената кралица е стара, но кралете на Разделената империя се боят от нея както от никой друг. През цялото си царуване тя е водила дълга и скрита война срещу силите, които стоят зад нациите, със залози по- големи от земя или злато. Най-силното й оръжие е Мълчаливата сестра – която малцина виждат и за която никой не говори.

Внукът на Червената кралица принц Джалан Кендет – комарджия, пияница, женкар – е човек, който може да вижда Мълчаливата сестра. Десети на опашката за трона и доволен от ролята си на дребен кралски родственик, той предпочита да се преструва, че ужасяващата старица я няма. Само че се задава война. Свидетели твърдят, че армия от немъртви е тръгнала на поход, и Червената кралица призовава семейството си да брани кралството. Джал мисли, че всичко това са просто слухове – нищо, което би засегнало самия него, – но се оказва, че греши.

„Егмонт“ издава „Чукът на Тор“ на обичания разказвач Рик Риърдън

Дългоочакваното продължение на романа „Мечът на лятото“ ще е в книжарниците у нас на 15 октомври, след като вече успя да покори първото място в класацията за най-продавани книги на авторитетния вестник New York Times в САЩ в първата седмица след излизането си.

За книгата

Чукът на Тор отново липсва.
Богът на гръмотевиците има дразнещия навик да губи оръжието си, а то е най-могъщото в Деветте свята. Този път чукът не е просто изгубен, а е попаднал във вражески ръце. Ако Магнус Чейс и приятелите му не успеят бързо да го върнат, смъртните ще останат без защита срещу атаката на великаните, Рагнарок ще настъпи и Деветте свята ще изгорят!
За съжаление, единственият човек, който може да уреди сделката за връщането на чука, е най-лошият враг на боговете – Локи. И цената, която иска в замяна, е твърде висока…

Жанр: приключенско фентъзи
Възраст: 10+
Обем: 368 стр.
Цена: 12,90 лв.


За автора

Рик Риърдън печели любовта на милиони читатели по света с романите от поредиците „Пърси Джаксън и боговете на Олимп”, „Хрониките на Кейн”, „Героите на Олимп”, „Магнус Чейс и боговете на Асгард” и „Изпитанията на Аполон“. Носител е на множество престижни награди, а книгите му са продадени в над 33 милиона копия, преведени на 37 езика и издадени в 36 страни.

* * *

„Егмонт” е водещо издателство за книги и списания в България, част от скандинавската медийна група „Егмонт”. Мисията на компанията е да създава и разказва истории.
Сред основните й партньори са авторитетни компании като Disney, Mattel, National Geographic, Warner Bros и Microsoft.
„Егмонт” е издател на силни и утвърдени автори като Елиф Шафак, Дж. К. Роулинг, Стефани Майър, Рик Риърдън, Джон Грийн и Вероника Рот.
Повече за „Егмонт” в България: egmontbulgaria.com.

РЕВЮ НА ДЖЕНТЪЛМЕН ДЖОУЛ И ЧЕРВЕНАТА КРАЛИЦА

Преди много години с удоволствие си купувах и четях вестник „Други светове”. Според моите скромни познания това е единствения специализиран вестник за научна фантастика и фентъзи, отпечатван някога в България. Внезапно вестникът смени формата си и се превърна в списание, което по-късно фалира. Именно на страниците на списание „Други светове” срещнах заглавието „Бараяр” и информацията, че тази книга е спечелила наградата „Хюго”.
По-късно издателство „Бард” започна постепенно да публикува прословутата поредица на Лоис Макмастър Бюджолд.
Според мен най-добрата книга от сагата за Воркосиган е „Игрите на Вор”. В нея има невероятно силни диалози, непрестанен екшън и интриги, по-сложни от тези на кардинал Ришельо.
В „Джентълмен Джоул и червената кралица” общуването между героите също е на висота:

„- Човек би си помислил, че си в отлична позиция да внушаваш страх от бога у ухажорите.
- Да, но всички знаят, че не ми е позволено да използвам плазмените оръдия за лични цели.”

Авторката демонстрира невероятни познания в областта на научните разработки и авангардните технологии, свързани с биологията като наука, а освен това относно клонирането, и евгениката.
Не ми харесаха невероятните и скандални разкрития за личния живот на покойния адмирал Арал Воркосиган. Може би някои неща се считат за политкоректни, толерантни и ще привлекат определени общности като читатели. Лично аз ги считам за проява на лош вкус.
Описанията на членовете на галактическото общество са колоритни и многопластови. Включват както външния вид на хората от различните планети, така и техните нрави, социална структура и начин на изразяване – пряк или иносказателен.
По-голямата част от книгата ни представя отношенията между Оливър Джоул и Корделия Воркосиган. Нещата се усложняват все повече и повече, а някои интимни връзки се развиват до степен, в която да дадат странни плодове…
Допадна ми идеята за павилион за целувки. В него за всяка целувка може да се получи безплатно копие на електронна книга.
Според мен романът представлява и космическа, и сапунена опера. Книгата разкрива светове, изключително напреднали в областта на биологията. В тях ролите на половете са малко по-различни от тези, с които ние сме свикнали и приемаме за обичайни. Радостно е, че има хумор, присъщ само на творчеството на Бюджолд. Романтиката също е налице.
Имайки предвид почти пълната липса на екшън, мисля, че книгата е писана специално за дами (и някои общества), търсещи интелектуално напрежение.

Купете "Джентълмен Джоул и Червената кралица" тук:
http://www.bard.bg/book/?id=2063