Ревю на "Черепният трон" от Питър В. Брет

Интригата и характерите в тази книга са епични. Обаче сюжетните линии са малко повече, отколкото аз съм свикнал да чета и да разбирам.
Арлен Бейлс и Ахман Джардир се бият. Ахман пробожда Арлен с Копието на Каджи. Въпреки това Бейлс успява да се хвърли с противника си от една скала. Мистерия е, че наблюдаващите ги не могат да открият телата на бойците и дори подозират, че е възможно да ги е отнесъл въздушен демон. Интересно е, че докато в предишните части на поредицата хората бяха жертви на демоните-ядрони, сега човеците вече се окопитват, овладяват все повече различни магии и дори замислят набег срещу враговете в самото Ядро.
Бившите жертви са се превърнали в хищници. Някои от хората могат да се самолекуват или да лекуват други от почти смъртоносни рани, да запращат енергийни мълнии и да изграждат все по-могъщи магии и защити. Да убиваш демони е въпрос на престиж. Който убие повече ядрони се радва на по-голямо уважение. Правят го доста мъже, а също и някои жени. Самата книга дава все по-пълна картина на нейния оригинален и своеобразен свят. На читателите често ще им се налага да ползват речника в края на книгата.
Героите изричат слова подобни на притчи:
"Лош късмет е да говориш за късмета."
Магическата система е типична и самобитна. Хората изписват символи за защита. Все по-често използват различни части от демоните за да правят магии - сукървица и кости. От черепи на ядрони е създаден могъщ магически артефакт - Черепният трон.
Сюжетните линии разкриват приключенията и живота на Лийша, Роджър, Инежера и Рена. Всички те са жизнени и силни характери, но като че ли на всеки от тях е посветена по една новела. Виден е стремежът на автора да създаде огромен по обем епос, подобен на "Колелото на времето" от Робърт Джордан.
Храбростта е на почит в творчеството на Питър В. Брет:
"- Тате винаги е казвал, че имам повече кураж, отколкото акъл."
Впрочем за пореден път се удивлявам на познанията на автора относно бойните изкуства. Ръкопашните батални сцени са описани изключително добре. Почти всеки трениращ може да разпознае удари и ритници от кунг фу, ключове от джиу джицу и хватки от кеча.
Както във всяко пълнокръвно и епично фентъзи и в тази книга има стихове. Може би читателите ще бъдат изненадани от малка част от римите, които са шегаджийски и не много подходящи за деца.
Романът е за възрастни - опасна жестока и магическа фантастика, описваща населен от демони свят.

Купете "Черепният трон" от Питър В. Брет тук:
http://www.colibri.bg/knigi/1376/pityr-v-bret-cherepniqt-tron

Ключът на лъжеца - Марк Лорънс

Епично фентъзи, изпълнено с хумор, отмъщение и изпитания, които воинът и страхливецът трябва да преодолеят, за да спасят кралството и самите себе си...
Вашингтон Пост

Червената кралица е подредила играчите си на дъската...
Зимата държи принц Джалан Кендет далеч от жадувания разкош на южния му дворец. И макар че Северът може да е дом за неговия спътник, воина Снори вер Снагасон, той също копнее да се махне оттам. Защото викингът е готов да се опълчи срещу целия Ад, за да върне жена си и децата си в света на живите. Той разполага с ключа на Локи – сега му остава само да намери вратата.

Докато всички чакат ледът да отпусне хватката си, Мъртвия крал крои планове да си вземе онова, което му се е изплъзнало на косъм – ключа към света, – за да могат мъртвите да се надигнат и да властват.

„Най-дългата ми книга досега – и страхотно се забавлявах при писането ѝ! В сърцевината си това е мрачна фентъзи приказка, примесена с хумористичната гледна точка на героя...“
Марк Лорънс

„Космически комедии” от ненадминатия Итало Калвино

Определяни като върхово литературно постижение, „Космически комедии“ (превод: Божан Христов, 304 стр., цена: 20 лв.) помиряват литературата с науката и митовете и чрез един фиктивен разказвач превеждат читателя от времето на сътворението на Вселената до наши дни. Това не е научна фантастика според общоприетия смисъл, а по-скоро опит да се иронизират и пародират много нейни постулати. Името на героя прилича на някаква формула: Qfwfq, и най-сигурното, което може да се каже за него, е, че се явява свидетел на всички промени и събития в Космоса. Отделните глави на книгата са хумористични епизоди за биологичния преход от една неопределена същност на живот към осъзната, нова форма на присъствие във Всемира. По думите на Божан Христов, преводач на тома, „Итало Калвино свежда човешкото познание до една класическа космогония, в която малкото действащи начала си противостоят: пламък и кристал, крайно и безкрайно, ред и хаос, и го подтикват да търси напразно, при цялата множественост от привидности, хармонията на реалните отношения между човека и природата. А там, където спекулацията не помага, на помощ на писателя идва фантазията – онази неимоверна фантазия на Калвино, която изчерпва възможностите на човешкия ум и сякаш иска да ни докаже, че големият писател може да твори и без вдъхновение.”

Авторът на „Нашите предци” и „Ако пътник в зимна нощ“, Итало Калвино, е известен с бравурните си белетристични експерименти и парадоксалната любов към приказния сюжет. Сам той се възприема повече като фантаст, отколкото като постмодернист, както го определят. Писателят до края на дните си остава верен на наблюдението, че всеки живот е една малка голяма енциклопедия, една случайна библиотека или комбинация от преживявания, прочити и фантазии, съвкупност от вещи и мостри на стилове, където всичко може да бъде постоянно разбърквано и преподреждано. „Когато четеш Калвино, постоянно те връхлита усещането, че той пише това, което винаги си знаел, само дето никога по-рано не си мислил“, признава друг забележителен творец, Салман Рушди. С мощта на своето въображение, с ерудицията и таланта си Итало Калвино е надмогнал тесните рамки на националната литература и се е наложил като една от най-изтъкнатите фигури на европейската култура.

От дълбините на времето - Рьоне Баржавел

Френски полярни изследователи правят невероятно откритие. Под ледовете на Антарктида съществуват останки от висша цивилизация, загинала преди 900 000 години в резултат на ядрена война. Учени от всички краища на планетата се стичат, за да разгадаят тайните на изчезналия свят… Авторът умело съчетава фантастичния сюжет с духа и политическата атмосфера на 60-те години на миналото столетие – младежките бунтове, разтърсили Европа, идеологическия сблъсък между Запада и Изтока – и с една митична любов, изплувала сякаш от легендата за Тристан и Изолда и от приказката за Спящата красавица.

Хармонична сплав от събитиен репортаж, научна хроника, фантастична епопея, в която минало, настояще и бъдеще се преплитат, приключенски плам и лирична любовна песен, „От дълбините на времето“ продължава да звучи актуално, да вълнува и да предизвиква размисли за съдбата на съвременния свят, за егоизма, алчността и насилието, които неизменно погубват любовта.

Черни дупки и бебета вселени и други есета - ново допълнено издание - Стивън Хокинг

Бестселър на „Ню Йорк Таймс“. Шестнайсет изключителни есета, хвърлящи нова светлина върху тайнствата на Вселената и живота на един от най-блестящите мислители на нашето време.

Въз основа на предишните си трудове Хокинг обсъжда въображаемото време, как черните дупки могат да раждат бебета вселени и усилията на учените да открият напълно обединена теория, която да предрича всичко във вселената. С характерния си майсторски стил и чувство за хумор Стивън Хокинг ни позволява да го опознаем по-добре и да споделим страстта му към пътешествията на интелекта и въображението в търсене на нови начини за разбиране на самата същност на Космоса.

„Черните дупки са наречени така, защото нищо не се изплъзва от тях. Но Стивън Хокинг смята, че от черна дупка може и да има изход... през друга вселена. В своя лекция в Харвардския университет физикът заявява, че вече не смята, че онова, което се всмуква в черна дупка, се унищожава напълно; сравнява го с изгорена енциклопедия – цялата информация все още съществува, но вече не е познаваема. Още не е ясно как черните дупки могат да съхраняват толкова много информация, но според Хокинг е възможно те да я изпращат в други вселени или дори да я връщат в нашата Вселена в напълно различни форми.“
„Бостън Глоуб“

„Хокинг е смятан за най-блестящия теоретичен физик след Айнщайн. Научните есета в този сборник са много силни и предлагат прозрения по различни авангардни въпроси от съвременната физика.“
Лайбръри Джърнъл

Веровещица - Сюзан Денърд

Един континент на ръба на война и две вещици, които държат съдбата му в своите ръце.

Сафия е способна да различава истината от лъжата. Дарбата й е изключително рядка и мнозина биха убили за нея, затова трябва да пази силите си в тайна. А уменията на Изьолт са скрити дори за самата нея.

След сблъсък с гилдмайстора и жестокия му телохранител кръвовещ, приятелките са принудени да бягат, за да запазят живота си. Двете момичета искат единствено и само свободата си, но опасността дебне отвсякъде. С настъпващата война, те ще трябва да се борят с императори и наемници, които не биха се спрели пред нищо, за да уловят веровещицата...

Централна станция - Лави Тидхар

Една световна диаспора е оставила четвърт милион души в подножието на гигантски космодрум. Култури се сблъскват в истинския живот и виртуалната реалност. Градът е буквално плевел, оставен да расте на воля.

Когато Борис Чонг се връща в Тел Авив от Марс, много неща са се променили. Бившата му любима отглежда странно познато дете, което може да се включва към информационния поток на нечий ум само с докосване на пръста си. Братовчедка му се е увлякла по роботник – повреден войник киборг, който проси резервни части. Баща му е смъртно болен от наследствена умствена чума. А една жена информационен вампир е последвала Борис до мястото, на което й е забранено да се връща.

В Централната станция хора и машини продължават да се адаптират, да процъфтяват... и дори да еволюират.

Ревю на "Небостъргач" от Джеймс Балард

"Другите писатели копират, Балард твори.“
Брайън Олдис

За първи път се докоснах до творчеството на Джеймс Балард чрез сборника "Английски фантастични разкази". Там прочетох неговия разказ "Златният век", който беше посветен на пренаселването. Сега имам удоволствието да ви представя романа му "Небостъргач", който пък е свързан с урбанизацията.
Това четиво донякъде прилича на "Страх" от Л. Рон Хъбърд. Докато повечето книги ни разказват за облагородяването и израстването на героите, в "Небостъргач" напротив се описва постепенната деградация.
На нас, които живеем в блокове на социалистическото строителство с по 6, 8, максимум 15 етажа ни е леко непознат живота и социалните нрави в един небостъргач. Авторът Джеймс Балард ни го разкрива с небивала, дори на места жестока реалистичност.
Действието се развива блок с 40 етажа и хиляда апартамента. В този социум всичко си върви обикновено и рутинно. Обитателите са възпитани и дори между тях съществува нещо като йерархия в зависимост от това кои са по-заможни, респективно на каква височина и колко луксозно живеят.
Внезапно на балкона на доктор Робърт Лейнг се разбива хвърлена от високо полупълна бутилка шампанско. Малко по-късно спира електричеството на деветия, десетия и единадесетия етаж. Няколко асансьора спират работа. Съпруга на бижутер е подложена на леко сексуално посегателство, а в един от басейните намират удавена афганска хрътка.
Тези малки събития са само началото от огромната зашеметяваща кавалкада на ужаса, която постепенно ще обхване целия небостъргач. Официално книгата е квалифицирана като антиутопия. Но според мен в нея има и немалко хорър. Нека обаче да дам думата на автора:

"Уайлдър приветстваше и разбираше нощта - само под покрова на мрака човек можеше да стане истински вманиачен, съзнателно да се поддаде всичките си потиснати инстинкти."

Балард много майсторски ни описва как постепенно избухват вълни от секс и насилие, съпътствани от борба за храна. Промискуитет, садизъм, украсяване на трупове и убиване на домашни животни за да ги изядат - бившите цивилизовани обитатели на сградата стават истински диваци. Авторът разкрива както превръщането на отделни индивиди в психопати, така и завръщането на цялото общество към диви времена, преживени преди десетки хиляди години:

"В крайна сметка той им оказа съдействие при барикадирането на жилището, макар да предпочиташе да играе по-домошарска роля от тази на популистки лидер и Бонапарт на фоайетата, обучаващ зле подготвените милиции от редактори на списания и финансови консултанти как да щурмуват укрепени стълбища или да превземат вражески асансьори."

Не ми допадна рядката поява на пряка реч. Въпреки това книгата е много добра и мисля, че Кристофър Фаулър е бил повлиян именно от това четиво при създаването на неговия "Свят по покривите".
Дали Джеймс Балард е песимист или добър пророк на бъдещето - нека решат читателите.

Купете "Небостъргач" от Джеймс Балард тук:
http://www.colibri.bg/knigi/1348/dzh-g-balard-nebostyrgach

На юг от разума - Изабела Шопова

Антарктида е най-студеният, най-ветровитият, най-сухият, най-пустинният, най-високият, най-изолираният, най-недостъпният континент. Държи толкова много „най-“ титли, че е абсолютният географски шампион на планетата. Тук духат не какви да е, а най-силните, най-свирепите, най-студените, най-пословично ужасните, най-адските, най-смъртоносните ветрове, които атмосферата на нашата планета е успяла да измисли и осъществи.

И все пак тук, в най-нечовешките условия за живот, създадени от природата, на българската антарктическа база на остров Ливингстън живеят изключителните хора, с които смелата, предприемчивата, изобретателната, неразумната, чаровната Изабела Шопова съжителства в продължение на един месец. Благодарение на тях осъществява една от мечтите си на заклета авантюристка и заедно с тях обикаля по ледената шапка на планетата ни, запознава се с дружелюбните пингвини, с мързеливите тюлени и с една крадлива скуа, мръзне, мокри се, учудва се, възхищава се, удивлява се, изпада в захлас и потрес, но и води любопитни разговори на закуска, дежури по кухня, хапва от специалитетите на своите антарктически „колеги”, пийва животоспасяваща ракия – и описва всичко това със свежото си чувство за хумор, с изключително богатия си речников запас и със забележителния си набор от къде съществуващи, къде измислени думи и конструкции. За да заключи:

В ледената пустош на Южния континент хората намират себе си, Бог, отговори на научните си дилеми и спорове. И на най-стария въпрос на света: „Кой съм аз?“. Тук строят човешка цивилизация от нов тип – безпарична, аполитична, без армия, базирана на взаимопомощ и сътрудничество, цивилизация, чието влияние върху другите човешки култури и общности се увеличава експоненциално с всяка изминала година. С всеки нов филм, фотография и книга от Антарктида.

Включително и с тази, която държите в ръцете си.

Изабела Шопова е автор на две придобили огромна популярност книги „На изток – в рая” и „На запад от рая”, издадени от ИК „Колибри”. През 2015 г. Изабела отново тръгва на път, този път на юг – към Антарктида. Така още веднъж потвърждава думите си, че е инженер по образование, търговец по професия и пътешественик по душа.