Ревю на "Изкуство и литература" от Зигмунд Фройд

От известно време насам се интересувам от приложна психология. Предпочитах предимно книги за самоусъвършенстване и НЛП, но в крайна сметка реших, че е време да се запозная и със студиите на най-известния психолог на 20-ти век.
Като човек, който е написал няколко книги, за мен бе интересно да разбера какво има предвид Фройд, когато според психоаналитичната теория, разглежда два начина на протичане на психичните процеси, които нарича съответно "първичен" и "вторичен". Първичният е "фантазирането", а вторичният - "рационалното мислене".
Оказа се, че бащата на психоанализата има обяснение за мотивировката на творците да творят, без значение дали са художници, скулптори или писатели:

"Първоначално човекът на изкуството обръща гръб на действителността, защото не може да се съгласи с нейното изискване за отказ от нагонно задоволяване и дава свобода на своите еротични и честолюбиви желания във въображението. Но той намира обратния път от въображаемия свят към реалността, като превръща своите фантазии благодарение на особените си дарби в нов вид действителност, която хората приемат като пряко отражение на реалния живот."

Книгата е много интересна и има своите предимства и недостатъци. Неин съставител е Доц. д-р Никола Атанасов. На мен лично не ми допадна прекалено високият на места стил, както и честата употреба на думата "темпорален", вместо "времеви".
Нещата, които ми харесаха са задълбочения поглед върху пиеси като "Хамлет", "Другата", "Аякс" и "Филоктет".
Фройд казва за Леонардо да Винчи следното:

"У него се забелязвала явна липса на активност и известна индиферентност."

Според психоаналитика, Леонардо е притежавал латентна хомосексуалност и по принцип е подтискал нормалните човешки страсти. Да Винчи е изпълнил сексуалния си живот със задръжки и го е заместил с жажда за знания и любов към истината. В книгата изрично се подчертава, че Фройд не се опитва да очерни гения на Леонардо, а просто разглежда личността му, неговите творби и детски спомени чрез методите на патографията.
Любопитен е анализът на пиесата „Ричард III“ от Уилям Шекспир. Фройд обяснява, че главният герой е конгенитално онеправдан и поради тази причина не страда от нормалните човешки скрупули.
Австрийският психолог разглежда и някои тъмни черти в човешката психика. Според него има престъпници, които са извършили престъпление поради съзнанието за вина, а не както е общоприето - съзнанието за вина да се появи след прегрешението. Дори е упоменато, че "престъпник поради чувство за вина" има и в най-популярната книга на Фридрих Ницше, а именно - „Тъй рече Заратустра“.
Тази книга съдържа много проникновени психологически изследвания относно изкуството и литературата. Освен това ни разхожда из съзнанието и подсъзнанието не само на обикновените хора, но също така и из умовете на най-великите гении в човешката история.

Купете "Изкуство и литература" от Зигмунд Фройд тук:
http://www.colibri.bg/knigi/1427/zigmund-frojd-izkustvo-i-literatura