понеделник, 4 декември 2017 г.

Ревю на "Сезонът на бурите" от Анджей Сапковски


Wiedźmin. Ведьмак. The Witcher. Вещерът. Гералт. Касапинът от Блавикен. Белият вълк. Наскоро попаднах на интересен колаж в американска страница за фентъзи. В горната му част имаше снимка на Джон Сноу от "Игра на тронове". Той гордо казваше: "Наричат ме Белият вълк". В долната част на колажа имаше изображение на Гералт. Той произнасяше иронично: "Това е сладко, хлапе".
Имам предвид, че ако поредицата "Вещерът" получи същия бюджет като "Игра на тронове" нищо чудно да го засенчи, след като бъде екранизирана като сериал.
"Сезонът на бурите" от Анджей Сапковски е нов роман за вещера. Предговорът на книгата е писан от автора и загатва за новите приключения на белокосият боец от Ривия. Резюмето намеква за кралски и магьоснически интриги, предрича гръмотевици и бури. Отново са описани почти непознати за българския читател магически същества.
Всяка глава започва с цитати от действителни исторически личности, или от герои на Сапковски. Примерно първа глава започва с най-известния цитат на Фридрих Ницше, а следващия цитат е реплика на Ницше от популярния бард Лютичето.
Звярът Идр живее само за да убива. Но попада на Гералт. Според класификацията на вещера този звяр е арахноморф.
Прилюченията на ривиеца продължават. Той попада в стражева кула, където обаче се налага да предаде мечовете си. Стражите са само жени. Интересна е иронията на автора в някои описания:
"Гералт, който винаги беше смятал, че грозни жени няма, внезапно осъзна, че трябва да преразгледа мнението си."
Главният герой се запознава с магьосницата Лита Нейд. И двамата видимо изпитват симпатии един към друг. Но междувременно мечовете на Гералт са откраднати.
А вещер без мечове не е като вещер с мечове. По улиците на град Керак започват да се появяват непознати, които изпитват търпението, а също така и бойните способности на ривиеца.
Интересно е, че Анджей Сапковски е използвал имена и образи, както от славянската, така и от западноевропейската митология. Примерно учителят на Гералт в цитаделата Каер Морхен се нарича Весемир. Освен това неколкократно е споменат Авалон, Островът на ябълковите дървета. От ерудираността на автора спрямо средновековните оръжия, наука, фолклор и фехтовка романът печели неимоверно.
Трябва да отбележа, че тази книга е писана с лек намек за произведенията на Тери Пратчет. Както в творбите на Пратчет се срещат вампири-въздържатели, така в "Сезонът на бурите" има миролюбив върколак:
"Четиресет и две години бях върколак - каза той, като погледна вещера в очите. - И най-накрая се случи да ухапя някого."
Според много принцове и крале, магьосници и архимагьосници Гералт е изтъкнат елиминатор. И като такъв често е канен за охрана. Но неговите мечове са изчезнали. Единият е от стомана, изкован в Махакам. Предназначен да се употребява при срещи с хора. Другият меч е сребърен, с рунически знаци. Предназначен да убива чудовища. Като дълга червена нишка авторът успява да наложи в продължение на цялата книга една впечатляваща мисъл:
Няма по-големи чудовища от самите хора.
Анджей Сапковски има специална връзка с българските фенове. Той присъства на конвента за фантастика Евокон 2004, проведен в Пловдив. Сапковски говори и раздава автографи на фантастичната среща. Поради тази причина мисля, че би било препоръчително издателите на негови книги в България да поставят снимка на автора на задната корица.
Вещерът Гералт поне от десетина години насам е част от световната поп култура. С нетърпение очаквам добра екранизация на неговите приключения.

Купете "Сезонът на бурите" от Анджей Сапковски тук:
http://www.colibri.bg/knigi/1479/andzhej-sapkovski-sezonyt-na-burite
Публикуване на коментар

Представена публикация

Реално и нереално - Урсула Ле Гуин

Урсула Ле Гуин е най-известната и обичана дама в жанровете научна фантастика и фентъзи. Преди много години си изрязвах нейни творби от в. &...