Ревю на "Кървави книги", том 5 от Клайв Баркър

Малко е странно, че около 25 години след като видяхме филма "Кендимен" на видеокасети, имаме възможност да прочетем произведението, по което е направен на български език. Навремето само най-богатите в класа имаха видео и поради тази причина го гледахме няколко души. Тогава все още не бях мастит, витиеват литературен критик, а просто ученик. Спомням си, че възгласите, докато коментирахме главния герой бяха различни: "Колко е жален!", а по-късно и "Колко е гаден!".
Първообраз на "Кендимен" е разказът "Забраненият". Клайв Баркър създава изцяло нов персонаж в градския фолклор. Докато във филма Кендимен се появява, когато кажат името му пет пъти пред огледало, в разказа той се скита свободно по собствено усмотрение без да го призовава някой. Има още една разлика - в екранната адаптация мотивация на героя се явява отмъщението. Докато в повествованието, първоначално сътворено от Баркър, Кендимен е природно зъл. Никой не го е наранявал, той убива просто, защото такова е желанието му:

"- Но за какво е кръвта, ако не да бъде проливана?"
Кендимен, "Забраненият"

Следващият разказ в сборника се нарича "Мадоната". Признавам си, че не разбрах много от тази история. Двама мъже, събрани от общ бизнес посещават определена сграда. Там по различно време се срещат с паранормални създания, повечето от които приличат на голи жени и момичета (но не всички). Тези същества причиняват на мъжете психически и физически трансформации. Според мен разказът клони към сатанизъм, а превръщането на единия от главните герои от мъж в жена си го обяснявам с нетрадиционната сексуална ориентация на писателя Клайв Баркър. Интересно ми е какво мислят читателите на моя блог относно разказа "Мадоната" и бих желал да ги помоля да напишат своите мнения като коментари. Предлагам ви и един цитат от странната история:

"Джери отвори уста и закрещя във водовъртежа, а светлината продължи да расте - един химн в прослава на парадокса."

Между другото, понякога лобирам за преиздаване на култови книги в любимите ми жанрове. Родните издатели ме слушат рядко - примерно ако същият ден, в който правя предложението си минава Халеевата комета. Мисълта ми е, че докато четох "Кървави книги", том 5 се сетих за сборника "Черна вечер" на Дейвид Морел. Дейвид Морел е познат на българската публика като автор на "Рамбо" и на няколко психотрилъра. Само познавачите знаят, че всеки разказ от неговата книга "Черна вечер" е отличен със "Световните награди за фентъзи", наградата "Брам Стоукър" или наградите на "Американската асоциация на писатели на ужаси". Мисълта ми е, че ако въпросният сборник бъде преиздаден, целият тираж ще се продаде моментално.
"Децата на Вавилон" е разказ с много високи художествени достойнства. Изпълнен е с ирония и сарказъм към политиката. Сюжетът му мъничко прилича на "Милиард години до свършека на света" от А. и Б. Стругацки. Ако сте привърженици на теориите за конспирациите вероятно все някога сте си задавали въпроса - Кой всъщност управлява света? Баркър представя своята гледна точка за това кои всъщност са невидимите властници на нашата планета. И неговият отговор прелива от язвителна насмешка:

"Това ли беше политическият елит? Ломотещи заплахи и ласкателства идиоти, които бяха на път да получат удар, защото никой не им казваше накъде да скочат?"

Този сборник ще допадне не само на почитателите на ужаса, но и на любителите на умозрителни четива.

Купете "Кървави книги", том 5 от Клайв Баркър тук:
http://www.colibri.bg/knigi/1519/klajv-barkyr-kyrvavi-knigi-tom-5