Артемида - Анди Уеър

Авторът на "Марсианецът" се завръща с неустоим трилър от близкото бъдеще, една опасна лудория на Луната...

Джаз Башара е престъпничка.

Е, в известен смисъл. Животът в Артемида, единствения град на Луната, е труден, ако не си богат турист или ексцентричен милиардер. Така че контрабандата на някоя и друга безвредна забранена стока едва ли се брои за престъпление, нали така? Особено когато имаш дългове, а заплатата ти на куриер едва стига да си плащаш наема.

Всичко се променя, когато Джаз съзира възможност да извърши съвършеното престъпление срещу неустоимо голяма награда. Джаз нагазва дълбоко в заговор за придобиване на контрол върху целия град и си дава сметка, че единственият й шанс да оцелее е да извърти номер, по-рискован и от първия.

Уеър направи невъзможното – надмина „Марсианецът“ с черен научно-фантастичен трилър, разиграващ се в град на Луната. Какво повече да иска човек от живота? Прочетете книгата!
Блейк Крауч, автор на „Пайнс"

Ревю на "Невинност" от Дийн Кунц

Когато бях тийнейджър голямо впечатление ми направи филмът "Пазители" с Майкъл Айрънсайд. На финалните надписи пишеше, че екранизацията е създадена по произведение на Дийн Кунц. По-късно в специализирания вестник за фантастика "Други светове" прочетох есе на Дийн Кунц.
Оттогава насам съм чел поне десетина романа на този автор. В тази връзка бих желал да препоръчам на родните издатели да отпечатат на български поне един негов сборник с разкази. И Стивън Кинг, и Клайв Баркър, и Дейвид Морел вече имат преведени сборници на български.
Според мен Кунц пише невероятно добре. Препрочитал съм поне два от неговите романи поне десетина пъти. Има обаче един малък проблем - в някои от произведенията му действието се развива прекалено бавно, отива на заден план и постепенно книгата се превръща в социален трактат.
"Невинност" започва с бягството на главния герой Адисън Гудхарт от пожар. Постепенно разбираме, че той е аутсайдер и самотник. Външният му вид предизвиква в хората отвращение и агресия. Всеки, който види лицето или тялото на Адисън иска да го нападне, да го убие или най-малко да го осакати. Ето защо героят на романа е принуден да носи маски, качулки, ръкавици и да се облича с прекомерно много дрехи.
Това всъщност е необичайно за жанровете хорър или трилър. Гледали сме доста филмови чудовища - Франкенщайн, Джейсън Ворхийс и Фреди Крюгер. Въпреки това ако те не се закачаха с никой, беше доста рядко някой да ги нападне. Може би единствено "Нощните хора" на Баркър постоянно бяха преследвани и въпреки това дори и за тях имаше защитници.
Едва към финала на "Невинност" разбираме, че Адисън далеч не е ужасен. В действителност книгата ни представя една гигантска хипербола на приказката за "Грозното патенце".
Адисън постепенно разбира, че акушерката му е искала да го удуши. Искала е да го убие дори и собствената му майка. Майка му го прокужда от дома им, когато той е на осем години.
Вече пораснал, при едно от нощните си похождения в библиотеката, до секцията с Чарлз Дикенс, той среща непознато момиче. Нейният вид е странен. Тя има пиърсинги на носа и долната устна, прическата и е чудновата, и е тежко гримирана в стил "готика". Представя се като Гуинет. Двамата откриват, че имат много общи неща. Между тях припламва нещо като искра:

"- Не си правя илюзии за любов. "Красавицата и звяра" е хубава приказка, но приказките са за книгите.
- Нито ти си звяр, нито аз - красавица."

Адисън разбира, че бащата на Гуинет е жертва на убийство. Самата тя има фобия и не иска да бъде докосвана от никого. Двамата сключват следната сделка - той никога няма да я докосва, а тя никога няма да се опитва да види лицето му без маска...
Това, което не ми допадна в книгата е прекалено мудното действие. Безспорно Кунц е велик автор и неговото четене ми доставя удоволствие, но този роман е наистина бавен. Стилът е много добър и привлича всеки любител на словото:

"Седяхме мълчаливо, а звездите увенчаващи нощта, сякаш се спуснаха наоколо ни, докато къщата, гората и пътеката, която ни свързваше с външния свят, изчезнаха все едно зад воал и съзвездия от диамантенобели звезди искряха отвсякъде наоколо ни като защитен купол, под който бяхме в безопасност."

Романът има много високи художествени достойнства. Представлява интересна компилация от различни идеи. Има създания подобни на егрегорите от книгите на Вадим Зеланд. Вплетена е и идеята за суперболест, която поваля по-голямата част от човечеството (Стивън Кинг има цяла поредица на тази тема). Ще срещнете и странни марионетки подобни на куклите от романа "Гори вещице, гори!" на Абрахам Мерит.

Купете "Невинност" от Дийн Кунц тук:
http://www.colibri.bg/knigi/1274/dijn-kunc-nevinnost

Малката лодка - Филип Пулман

От света на "Тъмните му материи"
Двайсет години след излизането на революционната поредица "Тъмните му материи" Филип Пулман се завръща майсторски към онзи паралелен свят с първия том от новата трилогия "Книга на Праха".

Малкълм Полстед е от онези наблюдателни и будни момчета, които остават до голяма степен незабелязани. Вероятно затова неизбежно се превръща в шпионин...

Бащата на Малкълм има странноприемница на име „Пъстървата“ на брега на река Темза, в която се отбива цял Оксфорд. Момчето и демонът му Аста редовно дочуват новини, клюки и скандални случки, но през една дъждовна зима се натъкват на нещо съвсем различно.

Малкълм намира тайно писмо, в което се говори за опасно вещество, наречено Прах, а изследователката, за която е предназначено писмото, открива момчето. Когато тя го моли да си държи очите отворени на четири, Малкълм започва да се сблъсква с най-различни подозрителни лица: пътешественика лорд Азриел, който бяга от преследвачите си; главорезите на Магистратурата; циганин на име Корам, който го предупреждава за предстояща опасност, и красива жена със зла маймунка за демон. Всички се интересуват от едно − бебе на име Лира.

Лира е от онези деца, които привличат хората като магнит. И Малкълм смело и жертвоготовно е решен да я защити от надигащата се буря.

ПОКАНА: Вивиан Уестуд – толкова дива, толкова непокорна

На 15 февруари ще ви предизвикаме с щуро и нестандартно литературно парти в чест на голямата Вивиан Уестуд! Грандама на британската мода, покровител на пънк културата, жива легенда, икона на нашето време, „пълна откачалка”… Ако не следваше собствената си житейска философия, тя нямаше да е онзи храбър новатор и бунтар, който е. А светът нямаше да е луд по нея.

Докато преследвате идеите си, ще започнете да мислите, а това ще промени живота ви. Променяйки живота си, вие променяте света.

Книгата, написана в сътрудничество с Иън Кели, е издателски феномен – това е първата автобиография на авангардната дизайнерка и разкрива неподозирани страни на нейната личност: „Новите идеи. Те ме правят щастлива. Вглъбяването в себе си не ми е присъщо.” Вярна на ексцентричната си природа и днес, вече на достолепните 76, Вивиан Уестуд не спира да провокира - както с нестандартните си творения, така и с личния си живот. (И с възгледите си на отявлен социален активист!) Защото вярва, че изкуството на обличането променя облика и мисленето на човека.

Убежденията й споделят:

Съорганизаторите на събитието Egoist.bg;

Нашите медийни партньори Fashion inside;

Насo Русков – непоправим пънк бунтар, музикант и вдъхновител на селекция с музика от 70-те;

Дизайнерката Антоанета Костова, която ще ви спечели с демонстрация на облекла, прически и стил;

Стилистът, фотограф и артист Мариета Ценова, която ще ви покаже автентични кадри от ревюта на Вивиан Уестуд в Париж;

Нашите приятели от New Bloom Winery, които ще представят вина от уникални за България сортове - Дорнфелдер и Регент. (И те като Вивиан Уестуд залагат на смели и непознати решения:-)

Партньор на събитието е и превъзходната марка Moroccanoil, чиито иновативни продукти ще ни помогнат да оформим зона за стайлинг с фризьор, много изненади и подаръци!

Очакваме ви на 15 февруари в 19:30 ч. в парти клуб CORSO в столицата, бул. "Цар Освободител" 10. А междувременно… Бог да пази кралицата на пънк модата!


Събитието във фейсбук: https://www.facebook.com/events/786272061582586/

Ревю на "Съдбата на убиеца" от Робин Хоб

За мен най-великата писателка в жанра фентъзи е Урсула Ле Гуин. Следваща в личната ми класация е Андре Нортън (псевдоним на Алис Мери Нортън) с нейната поредица "Магьоснически свят". Бих отбелязал също така произведенията на Ли Брекет и Каролин Дж. Чери.
Интересно е, че дама може да се наложи в жанра приказна фантастика и нейните поредици да се продават също толкова добре, колкото и
творбите на Джордж Р. Р. Мартин и Брандън Сандерсън. Нейният псевдоним е Робин Хоб, а истинското и име е Маргарет Астрид Линдхолм. Специално за читателите на моя блог искам да кажа, че голяма част от жените писателки умишлено публикуват под мъжки псевдоними тъй като считат, че по този начин творбите им ще станат по-популярни.
"Съдбата на убиеца" започва с преследване. Дуалия, Алария, Керф, Винделиар и Репин преследват Пчеличка, момиче надарено с необикновени способности. Тя яростно се съпротивлява, удря преследвачите си с намерен клон и ги хапе. Обаче гонителите побеждават и отвличат момиченцето.
Следващата глава разглежда приключенията на принц Фицрицарин. Той току-що е пристигнал в Келсингра и се е превърнал в герой на деня. Фиц успява да изцери с Умението си Ефрон син на краля на Келсингра, а освен него и шест докоснати от дракон деца.
Впрочем в книгата има доста дракони, а името на един от тях е Тинтаглия. Погледнато етимологически авторката показва добро познаване на келтската митология, тъй като в замъка Тинтагил е заченат крал Артур според легендата.
В романа има и изправени камъни с изписани върху тях руни. Те са вид магически портали. Пчеличка и заловилите я влизат в такъв камък / портал. Следващите събития са трагикомични. Преследвачите и пленницата им са заклещени в нещо като много тясна каменна гробница. Налага се да спят един върху друг и още нещо:

"- И аз - потвърди Керф. - Жена ми ми пречи.
- Не съм ти жена! - отвърна му с гняв Алария.
- Спа върху мен. Напика се върху мен. Моя си."

Междувременно Фиицрицарин Пророка получава много ценни подаръци. Те са - огнекамъни блестящи със собствена светлина, блокче, което може да подпали огън само ако се обърне с правилната страна нагоре. И драконово Сребро. Но осъзнава, че е изгубил детето си. Пчеличка Пророчица.
Пчеличка е най-мъничка и първа успява да излезе от гробницата. Но дали ще е свободна за дълго? Или преследвачите и ще я намерят отново?
Фиц е твърдо решен да спаси детето си. Ще успее ли?
Това, което ми хареса в книгата е оригиналната магьосническа система. Тя е самобитна и своеобразна. Нямам намерение да се повтарям, но за нея можете да прочетете в моето ревю на „Убиецът на шута“. Авторката е новаторка в жанра фентъзи и наистина обогатява въображението на своите читатели.
Не ми допадна прекалено размития сюжет.
Ако книгата беше построена стегнато като "Драконът и джорджът" на Гордън Диксън щеше да е в пъти по-добра.
Този роман е едно великолепно предложение за почитателите на многотомните епически фентъзита, представяни от автори като Стивън Ериксън и Робърт Джордан.

Купете "Съдбата на убиеца" тук:
https://www.bard.bg/book/?id=2223