Ревю на "Ключът на лъжеца" от Марк Лорънс

Началото на "Ключът на лъжеца" според мен е вдъхновено от най-добрите произведения на Роджър Зелазни - а именно "Господарят на Светлината" и "Създания от светлина и мрак". Келем призовава бога Локи и двамата започват да разговарят. Постепенно темата на диалога се измества към един много специален ключ...
В първа глава на книгата се разказва за познатият ни от "Принцът на глупците" принц Джалан Кендет. Благородникът страда от зверски махмурлук, а също така и от последиците на безбройните си похождения. Една от бившите изгори на принца - дама на име Астрид го удря със стол в главата, заслепена от обоснована ревност. Спътникът му Тутугу започва да вади трески от бузата на Джалан.
Авторът казва, че много се е забавлявал, докато е писал книгата. И наистина, цялата история, която се разказва в първо лице от устата на принца звучи комично:

"Единствената добра причина утрото да те завари буден е ако снощното вино още не е свършило или някоя взискателна млада дама не ти дава да заспиш. Или и двете."

Главният герой също е много смешен и противоречив. Не пропуска жена, обича алкохола и казва, че е страхлив и не обича да се бие. Странното е, че в критични моменти Джалан се превръща в берсеркер и убива чудовища, които се предполага, че не са по силите на обикновения простосмъртен.
Попитах автора кой е прототипа на Снори вер Снагасон, но той ми отговори, че неговия образ е събирателен - от филми и книги, които Марк е гледал. Обаче тъй като аз знам как мислят писателите на фентъзи, смятам че Лорънс е взел за първообраз на Снори един от актьорите играли в сериала Конан, а именно - Ралф Мьолер. Разбира се викингът Снори е художествен образ, а не реален и като такъв е по-умен, знае повече езици и е по-пъргав и ловък от актьора Ралф Мьолер. Снори е готов да влезе и в Ада за да възвърне изгубеното си семейство. И може би това ще му се удаде...
Много е комична нощната сцена в плевнята между принц Джалан и скандинавка на име Ингвилдра. Двамата правят страстна любов, но са забравили да затворят добре вратата и в плевнята нахлуват говеда. В последвалата суматоха принцът и новата му приятелка успяват да съборят фенера, и да запалят помещението. По щастливо стечение на обстоятелствата Ингвилдра успява да представи Джалан Кендет да изглежда като избавител от грабители, а не като нескопосан ухажор. Най-смешното е, че Джалан и неговата партньорка говорят на различни езици и общуват предимно чрез знаци.
Подобно на Тери Пратчет и Марк Лорънс съчетава хумор и дълбоки послания:

"- Ако останеш ще дойдат механични войници... ще умреш тук... болката, изтърпяна от Тутугу, ще се окаже безсмислена.
- Болката винаги е безсмислена. - изръмжа той."

Марк Лорънс успешно изгражда нов свят в жанра дарк фентъзи. Свят на магии и некроманти, на забравена наука и на колоритни герои преживяващи забавни, динамични и понякога зловещи приключения. Най-важният артефакт, носен от тях и понякога сменящ собственика си, е ключ. Ключ, който отваря много и различни врати, не само на нашата планета, но и към други светове и измерения.
Ключът на лъжеца.

Купете "Ключът на лъжеца" от Марк Лорънс тук:
https://www.bard.bg/book/?id=2122