Мой разказ е публикуван в Украйна

Ето списанието


А ето и разказа




Нямам какво повече да добавя.

Аз съм Господарят… - Александър Левченко

Левченко О. Я, Володар… Київ: Джерела-М, 2003 –
збірка фантастичних повістей. М’яка палітурка, pocket-book, 288 с. –
ISBN 966-7831-21-3, 966-7831-35-3.


Първият авторски сборник на Александър Левченко включва разказите "Лице в лице със себе си", "Машина за убиване", “Експедиция до Бермудите”, "Планетата на братството", а също и разказът дал заглавие на книгата “Аз съм Господарят...”.
В тези творби на научната фантастика, като се има предвид, определено остаряване на това определение, авторът създава реалистична фантастика, където най-фантастичното е вплетено в тъканта на реалността, дори когато става дума за нашите близки или по-далечни светове.
Разказът “Експедиция до Бермудите” започва с това, че научно-изследователски институт организира експедиция до три малки острова за да научи повече за загадъчните феномени, които се случват там. Поради мистериозни причини трима от четиримата членове на експедицията, отказват да участват в нея, и на тяхно място се появяват странни непознати. Експедицията започва работа. Главният герой стига до сърцето на чужда конфронтация и трябва да се реши на чия страна е тя и дали да я заеме въобще ...
Българските читатели могат да усетят доста ясни намеци, във връзка със събития от историята, а също и относно имената на героите - Ник, Саша, Лили, Влад, Алек, Станко. Не е правилно да се разкрива сюжетът на творбата, но авторът си е представил, че че западното крайбрежие на Черно море е неговото крайбрежие ...
В историята "Лице в лице със себе си" обикновен човек, който е осъден на доживотен затвор за някои необясними, ирационални убийства в дискотека, е в състояние да се освободи ако се съгласи да рискован научен експеримент. Оказва се, че всичките му нещастия са резултат на мръсни политически игри, авторите на които не са предполагали, че са разиграли коварна комбинация, срещу която сами ще се изправят…
Разказът "Машина за убиване", продължава политическата тема. Неговият герой, шофьорът на един от местните политически лидери, след автомобилна катастрофа живее с някои странни идеи, които постоянно му напомня тайнствен глас - че той трябва да убие шефа си, на когото искрено служи. Как да извърши нещо, от което не може да откаже, и в същото време да защити своя кумир? Героят намира решение, но ... Политиката е мръсна работа ...
Следващаият разказ пренася читателя от родната му Земя в далечни звездни светове. Минавайки покрай една планета инспекционният катер изведнъж губи контрол. В последния момент се включва автоматичното управление, но единият член на екипажа в катапултира. Другарят му трябва да преброди дълги пътища през един мрачен тоталитарен свят за да го спаси – това е сюжетът на "Планетата на братството".
И накрая, историята “Аз съм Господарят…", която дава името на цялата книга. Група претенденти за престола на царството на една от мощните държави на далечна планета по традиция отива на екскурзия до Дома на безсмъртните разположен в планините, където тайнствена сила да избере сред тях Господар. Само че този път пътуването се усложнява от опасни събития и трудни взаимоотношения между кандидатите. Но кой от тях е достоен да стане Господар? И кои са Безсмъртните? Походът не завършва така, както са го замислили организаторите и новоизбрания Господар няма никакви илюзии за бъдещето на хода на историята ...
Всички творби са написани живо, естествено без каквито и да е лингвистични усложнения и се четат лесно на един дъх. Но това не означава, че също така са повърхностни и сюжетите и въпросите, повдигнати Александър Левченко. Реалистична фантазия - хармонично съчетание на завладяваща интрига и чувство за реализъм на описваните събития. Дали авторът е постигнал всичко това може да прецени само читателят…


Александър Миколайович Левченко е роден на 8 декември, 1960 г. в Ровно. Завършва Факултета по Приложна математика и механика-Лвов, държавен университет “Иван Франко”. Сега работи в Националния университет "Лвовска политехника". Доктор на науките, специалист в областта на информационните технологии. Автор на 70 научни и научно-педагогични произведения, включително повече от една дузина учебници за средните и висшите училища. От края на 80-те години се занимава с книжовна дейност, пише предимно в жанр приключенска фантастика. Автор е на дузина разкази, повечето от които са влезли в сборника “Аз съм Господарят…”, и "Странен свят" (К., "Power-М", 2003, 2004) на известния сериал "Алфизика" и романа "Дяволът е добро" (К. Duliby., 2008). Един от основателите и активен участник във виртуалния Реюнион на украинските фантасти . Член на Националния съюз на писателите на Украйна за 2011 г.
Официален сайт на писателя::
http://levch.ho.ua/

Преобразена - Десислава Дюлгерян

"Преобразена" е първата книга на Десислава Дюлгерян, фентъзи роман.
Много е казано и писано през годините за свръхестествени същества. Никога обаче не е предлагана такава версия, в която читателят да не се запита дали няма частица истина в това.
Творбата е в две части, като първата книга разкрива живота на едно, не чак толкова, обикновено момиче. Главната героиня води вътрешна борба със себе си за света, който познава и това, което в действителност е.
Диана е измъчвана от ужасни "реални сънища", още от най-ранна детска възраст. Това, както разбира впоследствие, е най-малкото, което я различава от всички останали. Израснала като изключително студена, силна и непоколебима личност, смисълът на живота й се основава на учението и науката. Изградените от нея защитни механизми предпазват границите на реалния й дневен свят и нощните й премеждия, дори от най-близките й хора.
Всичко следва своя нормален ход, ако въобще би могло да се нарече нормално, докато един ден героинята не среща съдбата си очи в очи. Разбира заблуждението, в което живее не само тя, но и целият свят. Любопиството я подтиква да разбере истинската си самоличност, докато в същото време бива въвлечена в една война вежду видове, за които никога не е подозирала, че съществуват.
Диана Василева трябва да приеме своето предопределение, въпреки съпротивата й че това не е нейният път в живота.


Книгата е представена с любезното съдействие и разрешение на Десислава Дюлгерян.

Конкурс за български фентъзи роман

“Сборище на трубадури”, “Човешката библиотека”
и
Издателство “MBG Books”
обявяват
Конкурс за български фентъзи роман
Кандидат-романите се приемат на български език, в електронен формат, без ограничения за обем и брой произведения от един автор.

Голямата награда
Издаване на наградения роман от издателство “MBG books”.

Специална награда
Издаване в електронен формат от “Човешката библиотека” на отличило се и покриващо критериите на библиотеката заглавие.

С още много
Допълнителни награди
от издателство “MBG Books” за отличилите се участници!
Краен срок: 15.9.2012.

Списанието на твърдите фантазийни любители в онлайн пространството “Сборище на трубадури”, уникалната книгообичаща, книгоправеща и книгоразпространяваща общност “Човешката библиотека” и най-младото и активно издателство за фентъзи в България “MBG Books” обявяват всенароден куест за откриването на истински добрия български фентъзи роман, дългоочаквания отговор на вълните чуждоезични очилати магьосници, блестящи вампири и безумни асасини, нападнали ни в последните десетилетия, който за по-комуникативно ще наричаме КОНКУРС ЗА БЪЛГАРСКИ ФЕНТЪЗИ РОМАН.

Изискванията:
Очакваме вашите творби в електронен формат — rtf или doc, написани възможно най-грамотно на български език във формата му на класическа кирилица. Жанрът е фентъзи в най-широкия му смисъл — позволени са всякакви пълчища диви елфи, мрачни вампири, летящи амфибии, чудовища, демони, нехора, населяващи всевъзможни магични фантазийни светове и офентъзена реалност. Важното е да ни разкажете искрено и страстно за вашата несънувана възможна нереалност или бленувана невъзможна реалност. НО внимавайте сериозно с писмените излияния на непредизвикана жестокост към човешки, животински и инопланетянски видове — откровените гнусотии няма да бъдат толерирани.
Няма ограничения за обем, нито за брой произведения от един автор. Единственото изискване е романът да бъде завършен, като е допустимо и използването на умерено отворен финал с цел разгръщане на идеята в евентуална поредица. Придружете своите произведения с кратка анотация-представяне на идеята, героите и самите себе си. Допуска се писането под псевдоним и активното участие на всяко алтер-его.

Наградите:
Голямата награда е, естествено, издаването на най-добрия български фентъзи роман под шапката издателство “MBG books” след професионална редакция и коректура. Не липсват и много поощрителни награди под формата на книги от “MBG Books” за първите отличили се, както и публикуване на части от вашите романи в електронно списание на Трубадурите. Специалната награда на “Човешката библиотека” е за най-окрилените от вас — издаване в електронен формат на отличило се и покриващо критериите на чобитската общност заглавие.
“MBG books” и “Човешката библиотека” си запазват правото да не присъждат първа и специална награда при липса на достоен за това кандидат. Но се надяваме да не се стига до подобни нежелани варианти, като вярваме искрено, че най-добрите български фентъзисти точно сега четат настоящия текст и се вдъхновяват.

Срок:
Крайният срок на конкурса е: 15.09.2012. Получени след тази дата творби могат да бъдат разглеждани само извън рамките на конкурса.

Журито:
Журито ще оценява романите напълно анонимно и независимо. Членовете са активни четящи блогъри, хора, обичащи искрено книгите, и професионалисти, заминащи се с книгоиздаване, с различни вкусове и ценности, но разбиращи безусловно от добри заглавия. Всички те са официални членове на “MBG books”, “Сборище на трубадури” и “Човешката Библиотека”.

Контакт:
Изпращайте своите произведения на имейл: contest@mbgbooks.eu.

Не забравяйте да упоменете и своето име, както и да начин да се свържем с вас — електронна поща, телефон, адрес.



Благодаря на Петьо и Пресли, че ми разрешиха да представя конкурса.
Все още не знам дали и аз ще участвам.
Благодаря на всички, които посещават този блог.
Нека не забравяме, че е възможно да съществуват и други светове освен нашия. Дори и да са въображаеми.
Ради Радев

Порочна връзка - Стефан Кръстев

Материалът е на к.ф.н д-р Димитър Атанасов и е публикуван във в-к "Вестител" брой 529


Да се пише за Стефан Кръстев, без преувеличение може да се каже, че е удоволствие. И така е за всеки значим творец. Малко ме изненада онова което прочетох в края на новата му книга: "Порочна връзка"-сборник с разкази. Логично е авторът да е скромен, без претенции. Но тогава когато успехът е налице, това е просто излишно. Там прочетох следното: "Предпочита да нарича разказите си истории. Предпочита да го наричат разказвач вместо писател.". Нещата си отиват на мястото си, ако поясним на популярен език някои неща от теорията на литературата. А те се свеждат до следното. Разказът е къса, епическа форма, в която е разказана една случка, около която да се завърти действието. Има ограничен брой герои, охарактерезирани според целта на автора - по-пълно или по-кратко; да е подчертана темата и внушена идеята. Това го има вкупом във всичките 25 разказа на този сборник. А що се отнася как да бъде наречен авторът - писател или разказвач, няма абсолютно никакво значение, защото в случая 2 думи са синоними. Така те се използват в нашата критическа литература.
Стефан Кръстев притежава умението да бъде много тънък наблюдател на нашата действителност; да извлича от живота онова, което е типично и може да бъде художествено пресътворено. Някои от тези разкази са толкова свързани с днежната ни действителност, че те не можеше да бъдат написани по-рано, защото явлението липсваше, нито по-късно, защото се губи актуалността. Погледнато тематично те са едно актуално четиво.
Налице е и умението на автора да разказва много сбито, без излишни подробности, но в същото време информацията която дава, е напълно достатъчна за целите, които преследва. В това отношение някои други разказвачи биха му завидели. Майсторското използване на пряка реч. Някои от творбите са построени изцяло в диалог, което не пречи на читателя да изгради правилния образ на героя/ "Уволнен", "Отрезвителното", "Виждаш ли я?" и др./ При други разкази диалогът въобще отсъства, но ефектът е същият/"Видях я", "Блатната", "Пещера под битието", "Гърбицата" и др./.
В композиционно отношение обикнат похват на автора е "подвеждането". В целия разказ получаваме ониформация за нещо, изграждаме си мнение за събитието, а в края на творбата писателят ни обръща на 180 градуса само с едно-две изречения. Изненадата е налице. Ефектът - също. В това отношение типичен е разказът "Порочна връзка", дал название на целия сборник. В същото време случката е достатъчно значима, за което си заслужава да се пише.
Героите на Стефан Кръстев от последната му книга са наши съвременици, които действат и се изявяват в днешната, наша действителност. Някои от тях са особняци с една доминираща черта, изведена като водеща. Въпреки, че авторът е чужд на онази харектеристика на героите, която е характерна за класическата ни литература, читателя добива или по-скоро изгражда много точна представа за тях. Т. е. оставена е сводода на читателската публика да доизгражда образите, след като те са щрихирани от автора. Това също е преимущество на книгата.
И не последно по значение място трябва да се отбележи умението на Стефан Кръстев да разказва. Действието протича гладко като на филмова лента пред очите на читателя. Увлечен в това умение, читателят понякога съжалява, че е достигнал до края на творбата.
Новата книга на Стефан Кръстев е успех на автора, доказателство, че един талант, когато се развива, дава плодове - една съвремена проза.

Д-р Димитър Атанасов.

в-к "Вестител" брой 529

Книгата е представена с любезното съдействие и разрешение на моя добър приятел и колега Стефан Кръстев.

Да се обадиш на приятел

Таня не можеше да си обясни приятелството между мъжа си Стенли и Дейвид Робинс. Чуваха се по мобилните веднъж на петнайсет-двайсет дена. Срещаха се още по-рядко. Веднъж на два-три месеца. И въпреки това достатъчно бе Стенли да се обади и Дейвид пристигаше. Независимо на какво разстояние е бил от тях в момента на позвъняването. На всичко отгоре Стенли молеше Дейвид за услуги каквито не би поискал от баща си или дори от брат си.
Таня си спомняше как веднъж попита:
- Стенли, когато се пренасяхме от моя в твоя апартамент защо трябваше да разкарваш Дейвид от 170 мили да ни носи мебелите? Можехме просто да наемем хамали…
Стен вдигна рамене и каза:
- Не се бяхме виждали с Дейвид отдавна. Той е силен за трима. Освен това така сме свикнали.
Таня по принцип не разбираше мъжкото приятелство. Но такова като между мъжа и и Робинс не беше виждала. Веднъж когато Дейвид беше в тях на гости и гледаше телевизия, Стенли отиде в антрето и му излъска обувките!
Мъжът и бе среден на ръст, слаб, но много жилав и с широки рамене. Имаше деликатно и симпатично лице, замечтани кафяви очи и привлекателна усмивка, която обаче лесно можеше да премине в ехидна. Стен не бе доволен от това, което му бе останало за покрив и тайно считаше че главата му прилича на четка за коса. Поради тази причина имаше много и най-различни шапки.
Дейвид Робинс бе висок шест фута и три инча. Бе грамаден и често му се налагаше да влиза странично през някои врати. Имаше грубовати черти на лицето, но очите му излъчваха нечовешка интелигентност. Обичаше да се смее, знаеше хиляди шеги, и постоянно измисляше нови закачки и каламбури. Имаше връзки с много жени. Понеже бе ерген след всяка приключила авантюра се оплакваше на Стенли.
Таня би се притеснила, че Дейвид може да каже на съпруга и да я зареже. Стига Робинс да не беше такъв кротък, забавен и естествен добряк. Ето защо в редките случаи, когато Дейвид им идваше на гости. тя се държеше с него непринудено и мило. Познаваше го поне дотолкова, за да знае, че той я одобрява за жена на Станли.
Въпреки това и беше любопитно. Веднъж попита мъжа си:
- От колко време се познавате с Дейвид?
Той вяло отвърна:
- Знам ли? От двайсет и пет-трийсет години.
Стенли беше на трийсет и седем, а Дейвид на трийсет и четири. Таня живееше заедно с мъжа си от две години и тепърва се опитваше да проумее тяхното другарство.
Стенли не звънеше на Дейвид няколко седмици, но понякога ако останеха с нея до късно и пийнеха малко уиски решаваше да му се обади. В началото Таня възразяваше весело:
- Стенли, ти си луд! Как така ще го безпокоиш по малките часове?
- Това е Дейвид. – обясняваше мъжът и. – Мога да му звъня когато си поискам.
След което Стенли набираше Дейвид. Робинс понякога спеше, понякога не, но никога не се сърдеше. Говореха си десетина минути, после мъжът и затваряше.
От друга страна Дейвид също понякога молеше Стенли за услуги. Веднъж му звънна да дойде да го вземе от триста мили, понеже попаднал на литературна сбирка, на която му било скучно. А не му се чакало автобус.


Таня чу разговора между Стенли и Дейвид. Мъжът и по принцип си говореше свободно по телефона пред нея. Както се бе залисала пред компютъра и чу Стенли от кухнята да говори с пълна уста:
- Дейвид, брат ми има някакви проблеми. Ще отидеш ли да ги оправиш?
Не можеше да чуе отговора на Робинс, но и стана интересно и се заслуша.
- Да в Европа. Той ще ти плати пътните.
Кратка пауза.
- Добре. Той ще те посрещне на автогарата.
Стенли явно затвори, понеже се чуха стъпките му. Таня се направи, че е втрещена в компютъра. Знаеше, че не обича да говори за брат си. И да го разпитва нямаше да и каже нищо. Или щеше да се измъкне с уклончив отговор.
Таня не знаеше почти нищо за Джордж, брата на Стенли. Беше го виждала само веднъж, когато им плати екскурзията до местата където бе сниман “Междузвездни войни” в Тунис. Джордж бе по-големия брат. Бе на около четирийсет, но изглеждаше десет години по-млад. Твърдеше, че е художник. Беше гладко избръснат с неестествено бяло лице и писклив женски глас. Обличаше се със страхотно скъпи дрехи на италиански моделиери. Часовникът му също изглеждаше от висок клас. Опитваше се да говори предимно за известни художници и картини. Но когато темата на разговора се променяше веднага си личеше, че е много компетентен по най-различни теми.


Дейвид се бе нахранил на летището за сметка на Джордж Картър. Не яде толкова много, че да му се доспи, но достатъчно за да се почуства отпочинал, силен и свеж. Сега пътуваха в чисто новото тъмносиньо БМВ на Джордж. Дейвид се чувстваше неловко заобиколен от кожа и махагон, които миришеха великолепно, а освежителят излъчваше някакъв неопределим, но приятен аромат на цитрус.
Дейвид попита:
- Джордж, не бием ли на очи в тази кола?
Картър се усмихна, но гримасата му се изкриви сякаш се сети за нещо:
- В Германия сме. Тук се произвеждат. Освен това колата е нова и онзи не я е виждал. Ще можем да го изненадаме.
Дейвид се опита да се разсее като погледна дърветата край пътя. После вдигна очи към преминаващите покрай тях светлозелени хълмове и позяпа къщите и вилите. Изглеждаха му чудновати, но красиви.
Мобилният на Джордж иззвъня. Картър инстинктивно намали скоростта, погледна екрана му и едва тогава го пусна на високоговорител. Тихо поясни:
- Брата е.
- Какво правите? – чу се от мобилния.
- Пътуваме с Дейвид. – отвърна Джордж.
- Дейвид … - издрънча гласът на Стенли Картър. – Чуваш ли ме?
- Да, Стенли. – ухили се Робинс.
- Става въпрос за брат ми. Онзи му закачал приятелката...
- Разбрах. Той ми каза.
- Трябва да го изплашиш. Да го стреснеш, така че да престане. – тонът на Стенли бе категоричен.
- Добре. – съгласи се Дейвид. – Само, че защо не го направите вие двамата?
- Имаме си причини. Онзи ни познава. Може да се оплаче. А теб не те е виждал. Ти го стресни. Без обаче да го нараняваш сериозно. И си замини за Щатите. Става въпрос за брат ми. Не за някой друг.
- Добре. – каза Дейвид.
- Брат, обади ми се, когато Дейвид се качи на самолета.
- Добре, брат. – пискливо каза Джордж. – Чао засега.
- Чао. – чу се от телефона.


Дейвид не успя да разбере дали намериха врага толкова бързо, защото Джордж го следи отдавна или поради чист късмет. Видя как Картър настъпи газта, лицето му се стегна, и после внезапно натисна спирачки малко вдясно от самата среда на пътното платно. Улицата не бе оживена.
Джордж бе блокирал напълно излизането на една кола с неопределен цвят – нещо средно между светло бежово и резеда. Автомобилът не можеше да излезе понеже бе паркиран между два други. Тротоарът пред него бе доста висок и затова нямаше как да мръдне или маневрира. А почти до задната му броня бе спряло БМВ-то на Картър.
Картър процеди злобно:
- Ето го. Действай!
Дейвид излезе бързешката и се нахвърли върху блокираната кола. Шофьорът вътре натискаше възмутено клаксона. Май, че псуваше. Не можеше да види кой е в синьото БМВ нагло спряло зад него заради фабрично затъмнените стъкла. Дейвид мощно отвори вратата на вражеската кола, хвърли се вътре и затвори.
Шофьорът бе мъж на около тридесет и пет – четиридесет години. Както бе седнал изглеждаше дребен, под средния ръст и с нормално телосложение. Косата му бе сравнително дълга и разделена на път. Лицето му имаше самоуверено и нахално изражение.
Шофьорът изкрещя бясно на Дейвид:
- К’во си мислиш бе? Кого блокирате вие?


Холът на Таня и Стенли бе уютен и изцяло в пастелни цветове. Приличаше на горско кътче от приказка за елфи.
Стенли бе седнал зад огромната маса в гостната и рисуваше някаква фантастична илюстрация. Таня се бе сгушила зад преносимия компютър и колкото работеше, толкова се и забавляваше. Таня бе виждала рисунки и на по-големия брат. Според мнението на техните родители Джордж бе по-добрия художник и дори продаваше картините си.
Внезапно мобилният на Стенли иззвъня. Той го вдигна от масата и понечи да стане и да тръгне към кухнята. После срещна погледа на Таня и остана на мястото си.
- Да, брат. – тонът на Стенли бе по-тих от обичайния, когато говореше по телефона. Таня усети това и наостри уши.
- Сериозно ли? Онзи жив ли е? Мърда ли?
- Какво казваш? По него няма и синина?
Таня чуваше думите на Стенли, но за съжаление не можеше да долови какво казва Джордж Картър.
- Оня е напуснал града? А най-вероятно и страната? – Стенли се кискаше. - Добре, брат. Нашите са добре. Ще целуна Таня от тебе. Чао.
Стенли затвори телефона и отново погледна рисунката си. Таня стана от лаптопа и седна до него.
Искаше и се да попита за много неща. Дали наистина брат му Джордж бе професионален художник? Занимаваше ли с нещо нередно, или още по-зле, незаконно? Дали Дейвид бе наистина забавен добряк, голям колкото двама души и силен за трима? Или имаше и тъмна страна?
Таня не смееше да зададе тези въпроси. Не искаше да изгуби мъжа си. Но най-вероятно ако получеше отговори щяха да са отвлечени и лъжливи.
Таня се насили да попита възможно най-предизвикателно:
- Какво става, Стенли? Робинс ходил ли е в Германия?
- Да. Ходил е. Дори си е тръгнал.
- И?
В тонът на Стенли се чувстваше облекчение, благодарност и непреклонна вяра:
- Всичко е наред! Това е Дейвид!

Новопокръстени звезди - Божидар Грозданов

Човечеството се е освободило от властта на древните създания и вече се е устремило към звездите. Две сили - Правоверното Обединение и Империята - се борят за контрол над космоса.
Ива - старопокръстена правоверна, осъдена на доживотен затвор - е помилвана и изпратена да разнищи мистерията защо колонизационните совалки се самовзривяват. Подпомогната от древна самодива и военизиран змей, тя се натъква на конспирации, целящи да потопят обитаемия космос в хаос.
В същото време човек, притежаващ дарбата да се слива с таласъми, броди из престъпния свят в търсене на изгубените си спомени. Някъде в миналото му е заключена тайна, която може да промени човешкия род.


Книгата е представена с любезното съдействие и разрешение на моя добър приятел и колега Божидар Грозданов.