Романът „Всички наши вчерашни дни” от Кристин Теръл ще се появи в книжарниците у нас на 28 октомври. Брилянтно написан трилър в комбинация с неустоима любовна история – това е един потресаващо добър дебют. Така описват книгата критиците отвъд Океана, скоро след появата й на книжния пазар през септември тази година. Талантът на Теръл не остава незабелязан и от филмовите продуценти в Холивуд и правата за екранизацията са вече закупени.
„Всички наши вчерашни дни” ще откриете в книжарниците в цялата страна на цена от 12,90 лв. Романът ще може да се закупи и в EPUB формат от iBookstore, biblio.bg, helikon.bg, mtel.bg/ebook, globulbooks.com, myebook.bg, ciela.com, books.bg и mobilis.bg
ВСИЧКИ НАШИ ВЧЕРАШНИ ДНИ
Любовта към някого никога не изчезва напълно
Книгата
Ем е затворник в строго охранявана военна база и единственото нещо, което я успокоява, е гласът на Фин от съседната килия. Доктора ще ги държи в плен, докато не му разкрият каквото иска да знае. Но проблемът е, че то още не се е случило.
Ем и Фин имат общо минало, но не и бъдеще, ако не успят да се измъкнат. Настоящето е мъчение – разделени и измъчвани от Доктора, който е безмилостен в търсенето на отговори. Няма как да се върнат към това, което са били, и към света, който познават. Но тогава Ем намира в килията си бележка, която променя всичко. Тя е от бъдещото й Аз и съдържа няколко прости и съвсем ясни инструкции. Ем трябва да се върне назад във времето, за да промени бъдещето. И по-лошо – да издири и убие човек, който обича, за да предотврати ужасяваща трагедия.
Отзивите
Пленяваща комбинация от трилър, научна фантастика, романтична история и пътешествия във времето, „Всички наши вчерашни дни” от Кристин Теръл е определен за най-добър дебют на есента от American Booksellers Association. Романът се появява на книжния пазар в САЩ през септември и вече е преведен на няколко езика, сред които немски, португалски, датски и чешки. Правата за екранизацията са продадени на компанията Gold Circle Films („Моята голяма луда гръцка сватба”). „Силни емоционални връзки и стегнат сюжет. Това е автор, който си заслужава да следиш”, възкликват от Kirkus. „Теръл умело комбинира времеви парадокси с идеята за съдба и предопределеност, докато героите й се срещат, взаимодействат и събират отново на различни етапи от животите си, по неочаквани начини и с шокиращи последствия. Напрегнато и пленяващо четиво”, допълват от Publishers Weekly.
Авторът
Преди да се отдаде на литературната кариера, Кристин Теръл работи като театрален мениджър. Израства в Тексас и завършва драматични изкуства в колежа Vassar. Пътува отвъд Океана, за да добие магистърска степен от престижния Шекспиров институт в Университета в Бирмингам. Понастоящем живее във Вашингтон, САЩ, където преподава творческо писане на деца и тийнейджъри. Може да я посетите онлайн на cristinterrill.com
Още информация за „Всички наши вчерашни дни” ще откриете и в интернет на адрес egmontbulgaria.com
Откъс от книгата:
ЕДНО
Не откъсвах поглед от сифона в средата на бетонния под.
Когато ме затвориха в килията, първо него видях, оттогава
рядко отмествах погледа си от там.
Накарах ги да ме влачат по коридора, подхванали ме под
ръце, инатливо влачех обутите си в тънките затворнически
чехли крака. Но когато видях тръбата, запищях. В очите ми
отворът є постепенно се уголеми и зае по-голямата част от
малката килия от сиви тухли, заритах мъжете, които ме дър-
жаха, мъчех се да измъкна ръцете си от желязната им хватка.
Не се случи нито един от ужасите, които си представях –
досега поне, – но тръбата продължаваше да владее цялото
ми внимание. За мен беше като Полярната звезда, държеше
погледа ми неотклонно прикован към себе си. Дори в този
момент лежах на една страна на тясното легло до стената и
се взирах в отвора, като че там е скрита тайна, която трябва
да науча. Диаметърът на сифона беше четиринайсет санти-
метра, имаше трийсет и две малки дупчици и вдлъбнатина
колкото дребна монета леко встрани от центъра.
– Какво правиш?
Познатият глас се чуваше слабо през вентилационната
решетка.
– Пека кекс.
Засмя се, смехът му накара и мен да се усмихна. Поучу-
дих се, че мускулите ми изобщо помнят как се изпълнява
движението.
– Пак ли си вперила очи в сифона?
Не отговорих.
Няма коментари:
Публикуване на коментар