Синът на Нептун - Рик Риърдън

Древногръцкият мит за пленяването на Смъртта е много привлекателен за англоезичните автори. Първото произведение на тази тема, което ми направи сериозно впечатление бе разказа "Черната царица" от Каролайн Чери, публикуван в сп. "Върколак".
При Рик Риърдън нещата винаги са много по-различни и по-цветни. Възможно е "Синът на Нептун" да ви заприлича на огромен лунапарк с всевъзможни атракции.
В началото на книгата Пърси Джаксън е преследван от две горгони. По време на бягството си стига до бивака на римляните и там отблъсква чудовищата с помощта на Франк и Хейзъл.
За мен бе удоволствие, че освен речник в книгата има и карта на лагер „Юпитер”.
Пърси е приет в Пета кохорта - подразделението на аутсайдерите. Авторът с типичното си чувство за хумор описва слон с броня от кевлар, наречен Ханибал. По време на учение за превземане на крепост Пърси и неговите приятели успяват да възвърнат бойната гордост на Пета кохорта.
Въпреки, че Рик Риърдън прави за жанра фентъзи това, което Дъглас Адамс е сторил за научната фантастика, героите на Риърдън освен много забавни са също така и благородни:

"„Пърси имаше шанс да си върне паметта, но бе готов да се откаже от него, защото някой друг можеше да има по-голяма нужда от стъкленицата?”

Умението на автора да описва свръхестествени създания сериозно се доближава до майсторството на Пол Андерсън, или дори на Клифърд Саймък.
Риърдън обаче умело добавя своеобразната за него иронична нотка и придава към описанията присъщия си карнавален привкус.
По време на своите приключения героите в книгата срещат карпоите - духове на зърното, които приличат на купидончета със зъби на пирани; Ирида, която продава полезни биохрани; харпия-библиотекарка с памет на аутист, наречена Ела; амазонки с бойни мотокари.
Франк демонстрира пълно себеотрицание жертвайки част от своето дърво на живота за да постигне определена цел.
Богът на смъртта Танатос има айпад, на който си чете списъка за прибиране на души. Ако не е тотално и абсолютно сигурен дали някой трябва да умре, му предлага да изчака, докато се обади на своя шеф Плутон по скайп.
Както винаги диалозите предизвикват тънка усмивка:
„- Пък и тези чудовища имаха нужда от здравословна храна. Ядат само пакетирани храни и герои.”

Купете "Синът на Нептун" тук:
http://egmontbulgaria.com/knigi-3/drugi-romani-119/prikljuchensko-fentazi-131/geroite-na-olimp-259/2-sinat-na-neptun-1476.html