Разбитото око - Брент Уийкс

Романът започва със страховита картина на нападащ морски демон. Чудовището е на път да разруши един кей, когато от дълбините изскача кашалот и атакува монстера. Умозрително е, че в този фентъзи свят кашалотът е по-рядко срещано създание от морския демон.
Гавин Гайл е роб и гребе на галера, чийто капитан е Топчията. Топчията е изрод и психопат. Той е изключително самоуверен относно своята точност при стрелба. Притежава странно оръжие, което представлява хибрид между меч и мускет. Гайл се обръща в профил и захапва ябълка. Топчията успява да я уцели със своя мускет от четирийсет крачки без да нарани Гавин.
Брент Уийкс е американски писател и по мое лично мнение заслужава адмирации, че е почерпил вдъхновение от швейцарския легендарен герой Вилхелм Тел. Друга заслуга на автора са красивите и лирични описания:

"Луната бе удушена от тъмни облаци, чиито пръсти се разперваха и свиваха, накрая небесното светило угасна."

Кип също е пленник като Призмата. Само че на Зимун, който му е брат. Двете момчета са в малка лодка, но Кип е окован и гребе. Не след дълго Трошача успява да избяга от пленничеството на Зимун. Кип попада в джунгла и за мен това беше една от най-интересните части в книгата. Трошача израства физически. Израства и психически. Но най-забавното от всичко е, че му се налага да израсне и магически. Кип няма дрехи, манерка и всички най-елементарни неща, необходими за неговото оцеляване. Ето защо му се налага да прилага на практика старата поговорка "Неволята учи." Кип си създава най-различни вещи с помощта на светлина и луксин. Ако за първи път попадате в света на "Светлоносеца", или искате да си припомните магическата система от "Черната призма" и "Заслепяващият нож", можете да прочетете техните ревюта като кликнете върху заглавията им.
Много ми допада, когато определен автор успее да придаде пикантност на своите диалози, без обаче те да са прекалено цинични:

"- В моя край казват: "Ако кучето ти има бълхи, това не е причина да пуснеш вълк в къщата си."
- И баща ми казваше нещо подобно, но за съпругата, пъпките, постелята и курвата - подхвърли Уинсън."

Адрастея (Тея) е един от най-силните женски образи в книгата. В буквалния и преносния смисъл. Ако има хора, които се чудят как една дребничка женица може да натупа няколко мъжаги, нека си пуснат филм на Синтия Ротрок. Освен това Тея има много необичайни магически способности. Тя притегля парил - цвят, който е незрим и недоловим за наистина много голяма част от магьосниците. А това я прави едновременно мишена, но и желан сътрудник. Или роб.
Андрос Гайл прави всичко възможно да бъде обявен за промахос. И като един истински властник в сянка, един сив кардинал, владеещ и петдесетте нюанса на сивото той е близо до целта си. В романа отново са отделени доста страници на неговата личност и на менталните му сблъсъци с различни хора.
Това, което не ми допадна в книгата са многото сюжетни линии.
От друга страна "Разбитото око" е един от най-оригиналните романи в жанр фентъзи. Той има своя космология, политика и магия, които постоянно се развиват с издаването на всяка нова книга от поредицата "Светлоносеца".
Финалната сцена с бягството на Кип ще ви създаде визуалната представа за магически Индиана Джоунс, напускащ Храма на Обречените с експлозии, гръм и трясък. И с много светлина.

Купете "Разбитото око" тук:
http://www.bard.bg/book/?id=1906